"Сега": И Дянков заговори за фалит на БДЖ

След транспортния министър Ивайло Московски и финансовият му колега Симеон Дянков обяви, че е все по-възможен вариантът БДЖ да фалира, информира "Сега".

Ако стачката продължи десетина дни, "Пътнически превози" ще бъдат обявени в несъстоятелност. На тяхно място държавата ще създаде нова компания.

"Товарни превози" ще се приватизират, както предвиждат реформите на компанията. "Ако стачката продължи, БДЖ ще започне да се затваря, защото просто няма как да съществува.

"Товарните превози", за радост, имат вече частен бизнес, ще се приватизират, а на мястото на "Пътническите превози" ще създадем нова компания, без тежестите на старата", обяви Дянков.

Икономисти обаче вече предупредиха, че този сценарий ще излезе твърде скъп и може да унищожи жп транспорта у нас.

"Натиснат ли ни кредиторите, БДЖ остава и без заплати", казва в интервю за "24 часа" Владимир Владимиров, председател на борда на директорите на БДЖ.

Той е категоричен, че излизането от ситуацията със спрените влакове не зависи от ръководството на БДЖ.

"От нас зависи да правим реформите, не стачката. Зад нас са пропастта, фалитът на БДЖ, съдбата на "Кремиковци". Пред нас са петте мерки, които сме решени да реализираме.

Трябват 20 млн. лв. годишно за плащане към KfW, да намалим оперативната загуба до нула през 2012 г. и да осигурим ресурси за погасяване на задълженията към облигационерите.

Да се прави нова компания е много по-трудно, отколкото да бъде спасена БДЖ. Държавата трябва да задели колосални инвестиции сега и веднага, за да направи нова компания", обяснява Владимиров.

"Блокада" е водещо заглавие в "Труд". Протестите на синдикатите, зърнопроизводителите и железничарите ще блокират България в сряда. 25 000 души ще се стекат в центъра на София, за да се включат в националния митинг на КНСБ и КТ "Подкрепа".

Те протестират срещу повишаването на пенсионната възраст. След два дни на изчакване в сряда зърнопроизводителите пускат тежките машини по пътищата и започват с блокадите. Първи ще са Дунав мост и ГКПП Капитан Андреево.

Земеделците настояват за субсидия от 570 млн. лв. за 2012 г. Седми ден ще продължи стачката на железничарите, които блокират превозите през деня. Те протестират срещу планираните съкращения в БДЖ.

Двете истини за бунта на тракторите, коментира "Стандарт". Всеки, който се вслуша в мотивите на протестиращите, ще си каже - прави са хората, защото преди няколко месеца получиха твърдото обещание от трима членове на правителството, че ще вземат 570 млн. лв.

Веднага след местните и президентски избори обаче се оказва, че бюджетът за фермерите е орязан с 230 млн. лв.

Не са прави, ще кажат обаче тези, които са навътре в земеделската тема и са запознати с помощите, отпуснати за зърнопроизводителите през последните години. Цифрите показват, че секторът е получил най-мощната финансова инжекция от всички останали.

Над 70% от парите са отишли в около 3% от фермерите. Има стопани, които обработват над 1 млн. декара. Това автоматично означава, че в бюджета им всяка година влизат 30-ина милиона лева само от помощи.

За какво протестират, след като всички вече знаем, че земеделието носи пари, и то много? Стига, разбира се, да се управлява качествено. Може би точно тук е отговорът - протестират, защото добрият бизнес е въпрос на точни разчети.

Синдикална демокрация или синдикална диктатура, коментира в "Сега" Петър Ганев, Институт за пазарна икономика.

Синдикатите официално са представили своите предложения за ограничаване възможностите на депутати да променят закони и за превръщане на тристранните споразумения в норми.

Синдикатите са предложили: Да се ограничи законотворческата дейност на депутатите, която засяга трудови и осигурителни проблеми, плюс такива на жизненото равнище, т.е. всичко обвързано с доходите. С други думи депутатите няма да имат власт по тези въпроси, а всяко такова решение ще идва от тристранката; споразуменията между социалните партньори да придобиват стойност на норма, т.е. да бъдат закон.

С други думи, споразуменията на тристранката да стават автоматично закон, а парламентът да си се занимава с други теми, които нямат общо с труда, осигуряването или жизненото равнище на хората.

Синдикатите напълно сериозно предлагат да приватизират законотворческата дейност по отношение на трудовите и осигурителните въпроси.

Това предложение е толкова противоконституционно, че дори излиза от обхвата на Конституционния съд - то лежи някъде извън конституцията и демокрацията.

"Дрямката е само привидна. По-бунтовни сме от италианци и американци!", коментира "Сега". Според автора скромната ни гражданска активност е напълно прилична с оглед на кратката ни демократична история и липсата на политически лидери.

Недоволството срещу властта по принцип е приоритет на граждански активните хора. Те винаги и навсякъде са малцинство. Новите медии (блогове, електронни мрежи, форуми) дадоха възможност на всеки да се изявява.

Изявяват се предимно хора с позиция и склонни към активност. Това създава впечатление, че в обществото ври и кипи, властта е на ръба, срещу нея е огромно множество.

Но това е изкривена представа, каквато и е действителността, сътворявана от официозните медии с непрекъснатите хвалби към управляващите.

Форумното гражданство бълва срещу ГЕРБ, но бюлетините показват друго, съществува огромна маса, чийто глас не се чува нито в интернет, нито по площадите.  Обвиненията към "простия и заспал народ", непрекъснатото самобичуване и търсене на светли външни образци е търсене на изход в грешна посока.

Разпадне ли се еврото, догодина икономиката ни е без мотор, предупреждава в интервю за "24 часа" икономистът Георги Ганев. Той посочва, че при една нова криза ще има срив в износа, защото ще се разпаднат търговски и капиталови връзки.

България вече преживя един стоп на притока на капитали и пораженията бяха изключително малки. Това показва устойчивост на икономиката ни, макар ударът да беше много неприятен. В последните години от България даже излиза капитал, погасяваме си дълговете и по банкова, и по фирмена линия.

Така че спирането на капитали не е толкова страшно. Но блокажът на износа е неприятна новина, защото той бе основният двигател на икономиката ни през последните две години.

Естествено, че при разпад на търговските връзки, нивото на тревожност в домакинствата и у фирмите за потенциално инвестиране ще скочи драматично. Тяхната реакция е да задържат потребление и инвестиции. Или с други думи - просто няма да има двигател на растежа.

Може да се помогне на хората, а не да се дерат кожи, смята Корнелия Нинова, депутат от "Коалиция за България".

В интервю за "Дума" тя посочва, че БСП за трета поредна година изготвя и внася в парламента предложение за бюджет, различен от този на ГЕРБ.

"Той е аргументиран и възможен за изпълнение. Управляващите само гледат как да режат разходи. Умишлено не говорят за приходната част, защото трябва да признаят, че заради развихрилата се по тяхно време контрабанда не могат да съберат парите в бюджета.

Ние смятаме, че ако има политическа воля и реални мерки, могат да се съберат 1 млрд. лв. повече от ДДС, акциз и корпоративен данък.

Предлагаме да се повиши максималният осигурителен доход на 2700 лв., т.е. по-богатите българи да поемат по-голяма отговорност. Да се увеличи вноската за фонд безработица. Липсата на работни места се превръща в огромен проблем", отбелязва Нинова.

Чакаме инвестиции от три световни компании, обявява в интервю за "Труд" Евгени Ангелов, заместник-министър на икономиката и бъдещ съветник на президента Росен Плевнелиев.

Ангелов посочва, че в момента инвестициите намаляват заради това, което се случва в целия свят. Апетитът за риск на инвеститорите в глобален мащаб е почти нулев.

Когато отново започнат да се правят инвестиции, ние ще сме в добра позиция да ги привлечем. По странен начин се явяваме в ролята на бенефициент от кризата, защото много големи компании, особено в сферата на услугите, местят част от дейностите си от Западна Европа и САЩ в страни като България.

"В момента водим разговори с три много големи компании, които може да открият хиляди нови работни места тук. Прогнозата ми за следващите години е оптимистична", заявява Ангелов.