"Честно е да наричаме разбойника - разбойник", е озаглавено интервюто в "Труд" с Георги Пирински, председател на Народното събрание.
Той посочва, че така наречените братя от Дупница - Ангел Христов и Пламен Галев, получават в предизборната кампания немалка обществена подкрепа като благодетели на града. Въпреки че за тях има достатъчно основания да застанат пред съда.
Това говори за двоен стандарт в мисленето на обществото - има нагласа, че престъпленията са лоша работа, но пък не всеки трябва да бъде наказван.
Докато не се научим да казваме на разбойника - разбойник, не можем да говорим за наказания и справедливост, заключава Пирински.
В края на мандата на парламента той обяснява ниската популярност на институцията със слабия контакт между депутати и структурите на гражданското общество.
Галеви имат имунитет, но останаха "на топло", пише на първа страница "Сега". Дупнишките бизнесмени и кандидат-депутати Ангел Христов и Пламен Галев ще се оплачат днес на представителството на Еврокомисията и омбудсмана Гиньо Ганев за незаконното си задържане. Това е обяснил адвокатът им Менко Менков пред вестника вчера.
От 00.00 часа на 14 юни започна предизборната кампания и двамата вече се ползват с имунитета на кандидат-депутати. Затова бившите барети трябваше да напуснат ареста, независимо че срещу тях виси дело за организирана въоръжена престъпна група за рекет.
Оказва се обаче, че няма кой да нареди те да напуснат килиите. Дежурният прокурор от Софийската градска прокуратура е отказал да ги пусне с мотив, че делото срещу тях вече е в съда.
Кампанията стартира, Станишев се притеснява, отбелязва "Сега".
"Сега голямата заплаха за страната е реваншизмът. Не само политическият, със заплаха за политически чистки - БНБ, независими регулаторни органи, администрация. По-лошото е, че има политически реваншизъм, алчност за икономически лостове."
Безпокойството си премиерът Сергей Станишев изрази вчера, когато започна кампанията за парламентарните избори. Той беше във врачанското село Партизани.
Волен Сидеров в ДАНС, пита за купени гласове, съобщава "Труд". Лидерът на "Атака" Волен Сидеров ще се срещне с шефа на ДАНС Петко Сертов, за да получи информация за кои партии има сигнали, че са купували гласове на евроизборите.
Самият Сидеров имал неофициална информация, че само "Атака" и ГЕРБ не са търгували на вота за евродепутати. Вчера при представянето на листата на "Атака" Волен Сидеров обвини директно лидера на БСП Сергей Станишев, че не се е явил като мажоритарен кандидат и индиректно Бойко Борисов, който пък въобще не е кандидат-депутат. По думите му това е позорно поведение и не е лидерска постъпка.
Само сините обещали да са почтени, пише "Труд". Единствено Синята коалиция в лицето на депутата от СДС Лъчезар Тошев се отзова вчера на предложението на Движението за национално единство и справедливост /ДНЕС/ всички партии у нас да подпишат споразумение за политическа почтеност на изборите.
"От ДПС ни пратиха писмо, че винаги са били коректни и няма нужда да подписват подобен документ. Другите партии дори не ни отговориха", обясни членът на ДНЕС Виктор Ангелов.
Защо Станишев няма прякор като Генерала, Сокола и Командира?, е коментарът в "Труд". Посочва се, че на старта на парламентарните избори тежестта между статуквото и промяната е изравнена. БСП има възможности за привличане на избиратели, но няма да й е лесно.Недоволният от съюза с ДПС червен електорат се оттича към ГЕРБ и "Атака". ДПС, което също не използва потенциала си на евроизборите, дава знак, че е решено на този вот да върти на максимални обороти в своя полза.
Най-доброто за НДСВ е да си кротуват като истински центристи, играещи с умереност. В противоположност Синята коалиция, която получи приличен еврорезултат, ще трябва допълнително да се втвърдява срещу всички, което е предпоставка за преиграване и грешки.
Бойко Борисов ще продължава усилено да привлича от БСП гласоподавателите, които мразят Доган, и от СДС - които мразят Костов. Така, ако се стигне до истински мажоритарни избори, истинските мажоритарни кандидати ще се окажат Генерала (Бойко Борисов), Командира (Иван Костов) и Сокола (Ахмед Доган).
Кофти материал изскочи от листите, коментира "Сега". След края на евровота стана ясно, че сформирането на управленска коалиция ще зависи твърде много от мажоритарния вот.
Поради тази причина Сергей Станишев, Румен Овчаров и Стефан Данаилов не посмяха да се кандидатират мажоритарно. Заради това и Бойко Борисов спешно си намери работа в София точно по време на кампанията.
Заради това Ахмед Доган ще се бори за мажоритарно място в Кърджали, където партията му има 70% подкрепа, а не в Кюстендил, където има 1,18%.
Странно е, че Станишев, който бе радетел за мажоритарен вот, няма да участва в такъв. Но е разбираемо - сметките са по-важни от принципите.
Мажоритарна стръв за камикадзета, коментира "Стандарт". Според автора мажоритарното зрелище показа своята полезност дотолкова, доколкото се видя, че политиците, които не ги е страх да се борят за народното доверие, се броят на пръсти.
Състезанието все пак се очертава да е вълнуващо. Слабо се сбъднаха предсказанията, че партиите ще се договорят за взаимна подкрепа и ще преливат гласове според симпатиите си.
Най-силните осем коалиции решиха да играят във всички области, независимо от вероятността да успеят. Струпването на кандидати вещае разпиляване на гласовете и някъде може победителят да влезе в парламента с 10-15% от бюлетините в областта.
Което означава, че до 5 юли ще се водят кървави битки за всеки глас, в резултат на което вероятно ще се покачи и цената на купения вот.
Чакам недоволство от победените мажоритарни кандидати, казва в интервю за "Монитор" Бисер Троянов, говорител на ЦИК. Той напомня, че за първи път избираме мажоритарни кандидати.
Кандидат ще се обяви за избран, само при условие че е спечелил повече действителни гласове от неговите опоненти. Това означава, че дори при разлика от един глас един от тях ще вземе място в Народното събрание.
Това би могло да породи недоволство от страна на загубилия. Начинът на оспорване на изборните резултати обаче не е толкова гъвкав, колкото атакуването на решенията за местния вот. Възможността да се обжалва не е широка и не е предоставена на участниците в политическия живот и изборната надпревара.
900 лева заплата са възможни, а не някакъв политически оргазъм, е анализат в "24 часа". Петър Кънев, депутат от Коалиция за България и бизнесмен, напомня, че средното възнаграждение доскоро беше 300 лева, а в края на 2009 г. - 600 лева.
Напълно възможно и изпълнимо е в новия мандат на БСП да бъдат прибавени още 300 лева. Кънев споделя убеждението си, че в политиката днес трябва да допускаме хора, които са доказали произхода на парите си и са без висящи данъчни и други задължения към държавата.
За съжаление през последните месеци виждаме малко по-различни неща, допълва депутатът.
ОЛАФ отдавна дебне Маринов, който никне при всеки европроект, съобщава "24 часа". Името на Росен Маринов се появява в почти всички доклади на ОЛАФ. Българският бизнесмен става особено интересен на службата за борба с измами с европари заради особено динамичното си участие във всеки по-едър търг у нас.
Бизнесменът е обвинен, че е предложил 100 хил. лева на шефа на агенцията по рибарство Марин Димитров, за да оттегли жалба срещу решение на Комисията за защита на конкуренцията по повод на неизпълнена поръчка за доставка на два катера.
Заместник вътрешният министър Раиф Мустафа пък си подаде оставката ден след като името му бе споменато като посредник за даване на въпросния подкуп от 100 хил. лева.
Мустафа определи корупционния скандал като предизборен удар срещу ДПС. Междувременно стана ясно, че функциите му във вътрешното министерството са били ограничени от министър Михаил Миков след скандала с отменената обществена поръчка за доставката на противопожарни коли в началото на т.г.
МВФ е надзирател, а не раздавач на пари, казва в интервю за "Стандарт" министърът на финансите Пламен Орешарски. На въпроса необходимо ли е да се подпише споразумение с МВФ, той отговаря:
"Фондът не отпуска заеми нито за заплати, нито за текуща издръжка, нито за инвестиции. Неговите пари подкрепят фискалния резерв. Считам, че за момента нивото на фискалния резерв е приемливо и не се нуждаем от кризисно финансиране. Бих предпочел да се справим със ситуацията сами, със собствен експертен и ресурсен потенциал."
Бизнесът се жалва от свития пазар, съобщава "Труд".
Ниското потребление създава най-много трудности на фирмите в разгара на финансовата и икономическата криза. Това показва експресно проучване на Българската търговско-промишлена палата сред част от нейните членове.
42% от запитаните са се оплакали от свития пазар, 32,6 на сто са посочили като негативен фактор за бизнеса си рестриктивната кредитна политика на банките и липсата на свежи пари, а 13,8 на сто - високата междуфирмена задлъжнялост, несъбираемите вземания и липсата на оперативен капитал.
Повечето от запитаните виждат светлина в тунела не по-рано от края на годината, 7 на сто от анкетираните обаче се страхуват от фалит.
