Борисов е диагнозата на българския преход, коментира "Сега" в рубриката "Наблюдател".
Управлението на ГЕРБ е добър повод да се постави диагноза на българското обществено здраве като цяло. Ако днес има избори, ГЕРБ ще се представи горе-долу по същия начин, както преди година и половина. Този факт е интересен и показателен, тъй като досега Борисов и хората му определено не са демонстрирали солиден управленски потенциал.
Факт е също така, че в момента ГЕРБ няма алтернатива и това се усеща от избирателите. И засега те избират по-малкото зло - може и да са разочаровани от резултатите от управлението, но не виждат коя друга партия би се справила по-добре, а се страхуват да не стане още по-зле.
Практиката обаче показва, че подобно "мъртво" вълнение обикновено взема своите жертви на изборите.
Ще платим обезщетения за забавените дела, казва пред "Стандарт" Борис Велчев, главен прокурор.
"Проблемът не е в броя дела, завършили с осъдителни присъди, а в това, че 10-15 знакови имена от сферата на организираната престъпност продължават да се чувстват безнаказани.
В интерес на истината ние ги притискаме сериозно. Но това не е достатъчно. Политиката ни към тях трябва да бъде насочена към ефективни присъди, а не към временни ефекти", е позицията на главния прокурор.
Темата на "Труд" е свързана с изследването "Организирана престъпност и корупция: ключови съдебни дела" на фондация "РискМонитор".
Прокуратурата има належаща нужда от реформа, която да направи обвинителите по-свободни и обективни в преценките им по делата. Но и отделните прокурори трябва да започнат да носят персонална отговорност, ако са повдигнали изначално ялови обвинения.
Макар че полагат сериозни усилия за срочно приключване на разследванията по "знакови дела", прокурорите твърде често се поддават на обществения натиск за бърз финал, сочи проучването.
Като изключително негативна се оценява прокурорската практика да се събират само доказателства, които доказват медийно лансираната обвинителна теза и да се пренебрегват задълженията за обективност и безпристрастност.
"Загубената" година беше най-спечелената, твърди в интервю за "Труд" министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Според него времето за дебат в обществото по проекта за пенсионна реформа, когато се чуха всички възможни позиции, не е загубено.
"Това, което стана, още не може да се оцени. Мисля, че направихме нещо безпрецедентно. Първо - реформа с визия за следващите 25 г. Второ - укрепваме системата и правим устойчива цялата социалнозащитна мрежа на страната. Трето - даваме възможност за адекватни пенсии. И не на последно място - това става в търсене до последния момент на диалога и максималния консенсус. Мисля, че резултатите от тази работа ще бъдат оценени по достойнство в Европа", казва министър Младенов.
В интервю за "24 часа" той отбелязва, че очаква подкрепа от всички партии, като гаранция за сигурни пенсии.
Пенсионната реформа - ще настигнем ли холандците, коментира "Труд". Според автора въпреки приказките за балансиране на пенсионния фонд, това няма да се случи.
Или по-скоро ще се случи само благодарение на голям трансфер от държавния бюджет. Това се прави в много страни - в преходния период на пенсионната реформа, докато хората натрупат достатъчно средства в личните си пенсионни сметки в пенсионни фондове.
Обаче в България трансферът ще продължи завинаги, защото при сегашното разпределение на пенсионните вноски хората никога няма да натрупат достатъчно средства в личните си пенсионни сметки.
За съжаление в сегашния си вид пенсионната реформа няма да направи българската пенсионна система като холандската, която заема първо място в световната класация за най-добра пенсионна система.
Споразумението за пенсионната система не е реформа и утвърждава дефицита на НОИ за години напред, коментираха вчера икономисти, цитирани от "Сега".
Според тях обещанието на премиера бюджетът на общественото осигуряване да се балансира до 2017 г. няма да се сбъдне, а проблемите с ранното пенсиониране се отлагат с най-малко 4 години.
Никаква реформа няма, има мимикрия на реформа, заяви икономистът Владимир Каролев от НДСВ. Според Георги Ангелов от "Отворено общество" пък най-големият проблем е, че до края на 2014 г. се отлага проблемът с ранното пенсиониране, което ще продължи да тежи на системата.
Три позиции за пенсионната реформа представя "Монитор". Доволни сме, че не се отлагат промените. Споразумението за пенсионната реформа е балансирано, смята Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал.
Според Иван Нейков, бивш социален министър, споразумението е добър знак, че най-накрая ще станат ясни параметрите на пенсионната реформа. Целта ни е стабилна система, заявява Мика Зайкова, експерт в КТ "Подкрепа".
Социалният министър Тотю Младенов е пример за министър, който може да създаде неприятности на кабинета, цитира "Труд" изявление на лидера на ДСБ Иван Костов. Разбира ли някой от компромиса, който се нарича пенсионна реформа и не съответства на внесения бюджет за общественото осигуряване?", попита Костов и припомни, че Младеновият вариант за реформа е бил друг.
Според лидера на ДСБ министърът носи лична отговорност и ако водената политика не отговаря на предлаганата от него, той трябва да си даде оставката.
Българските домакинства вече теглят от спестяванията си, отбелязва "Дневник". За първи път от година и три месеца депозитите им са намалели - през септември изтеглените средства са с 25 млн. лв. повече от спестените, по данни на БНБ.
Според представители на финансовия сектор засега е трудно да се определи точната причина за това поведение. Една част от експертите смятат, че с част от спестяванията се посрещат текущи нужди.
Други виждат сигнал за повишено потребление, след близо две години свиване на разходите. За да се определи точната тенденция, са необходими поне още няколко месеца.
Бюджет 2011 е бюджет на замръзването, отбелязва "Дума". Доходите на хората са замръзнали, а инфлацията продължава да расте. Това означава, че българинът ще продължи да обеднява и през следващата година и че това е заложено в бюджета, предложен от управляващите.
С тези думи лидерът на БСП Сергей Станишев обобщи позицията на социалистите за финансовата и фискалната политика на ГЕРБ.
Размерът на европейските средства, които миналата година са били обект на измами и "нередовни плащания", почти се е удвоил до 1,3 млрд. евро, съобщава "Новинар".
Според доклада "Борба с измамите" на Европейската комисия всяко пето евро от отпуснатите пари "е било източено от корумпирани чиновници".
Около две трети от предполагаемите измами засягат само шест страни, между които и България.
Експерти на власт - магия, която не се случва, е анализът в "24 часа" на социолога Мирослава Радева.
Според нея не е ясно какво става с експертното мнение, когато се сблъска челно с политическата воля на лидера, който примерно не иска да губи симпатизанти.
Всеки кабинет може да събере достатъчно експертен потенциал чрез съветници и заместник-министри. Според Радева обаче българската изпълнителна власт изпитва непрестанен дефицит от лидери реформатори, които да говорят честно и открито пред хората какви са възможностите на управлението и да не се страхуват да отстояват неудобни позиции, т.е. такива, които са в разрез с обществените настроения. Това се вижда и днес.
Правителството сътвори план за реформи без реформи, пише "Сега". Дълго чаканата "Национална програма за реформи 2010-2013 г.", която трябваше да трасира пътя на България за бързо развитие до 2020 г., най-сетне е готова.
Всяка държава от ЕС е длъжна да представи такъв план в изпълнение на стратегията "Европа 2020". В нашия план за реформи обаче реформи трудно могат да бъдат открити. В проекта, който трябва да бъде одобрен от Министерския съвет и изпратен в Брюксел, е пълно с числа, таблици, графики и пожелания, но липсват ясни стъпки към решителни промени.
Целта е до 2020 г. живеещите в бедност да бъдат намалени с 16%, или с 260 хил. души, но не става ясно как ще стане това.
