Българският вицепремиер Симеон Дянков наложи най-строгата програма за спестяване в Европа.
На другите държави той препоръчва подобни мерки и сериозно съкращаване на чиновниците, пише днес авторитетният германски икономически всекидневник "Ханделсблат" (handelsblatt.com).
В интервю за Матиас Брюгман министърът на финансите
Дянков казва, че България вече е оставила зад гърба си най-лошото от кризата.
"Нашата икономика вече започна да расте и данъчните приходи се увеличават.
Въпреки това сега се намираме в период на несигурност, защото 60% от нашата външна търговия е със страни от ЕС, половината от нея е с Германия.
Нормално е ако Германия регистрира слаб икономически растеж, ние също да бъдем засегнати. Намалихме нашите прогнози за икономически растеж от 4,1% до 2,9% през 2012 г.", казва Дянков.
По думите му това още не предизвиква проблеми за стабилността на страната, но затруднява социалната политика. Както навсякъде в Европа, и в България, това предизвиква необходимост от нови икономии или съкращения.
Германският журналист пита: "И какво предлагате на вашия народ в замяна?"
"Ще повишим минималната работна заплата с почти 15%, ще вдигнем и най-ниските пенсии", казва министърът.
Журналистът е изумен, когато чува, че сега минималната заплата е 135 евро. Дори пита: "Ама месечно ли?"
Да, отговоря Симеон Дянков, но преди това беше 120 евро. Той обяснява за вдигането на вдовишките пенсии и посочва, че стореното е малко, но е единственото, което управляващите са можели да си позволят.
"Икономическият застой в Западна Европа има отражение и върху нас, а и ние сме решили да не допускаме вече бюджетен дефицит над два процента", обяснява Дянков.
"Как ще стане тази работа?" - пита Матиас Брюгман.
Дянков отговаря: "Трябва да увеличим събираемостта на данъците без да вдигаме самите данъци.
Тази година сме събрали 13% повече данъци."
"Е, как така?" - чуди се журналистът.
"Първо, защото икономиката тази година расте с 2,8%. Но преди всичко, защото бръкнахме там, където преди се губеха пари заради контрабанда или данъчни измами."
Министър Дянков обяснява за мерките в митницата, за прочистването на персонала, за въведените вътрешни изпити. Доста служители са били освободени, тъй като не са били в състояние правилно да оформят служебните документи.
"Въвежда се електронна форма за деклариране пред митницата. Митото вече няма да се плаща на границата, а ще се изтегля по електронен път. Така няма да има повече персонални контакти на служители с пътуващи и това ще ликвидира корупцията", убеден е Дянков. Пример за България в това отношение е Естония.
Вицепремиерът е убеден, че
в конституцията на всяка европейска държава трябва да бъде записана допустима горна граница на бюджетния дефицит
- два процента от брутния вътрешен продукт.
"А колкото по-малка е една страна, толкова по-строго трябва да се спазва това ограничение", казва българският финансов министър.
Германският журналист е озадачен, но Дянков настоява и се аргументира, че такава мярка трябва да бъде приложена и в Италия, Франция и Германия.
Горната граница трябва да е 3% и не бива да се надвишава дори по време на криза. Ако конституцията заковава по този начин горната граница, правителствата няма да имат право да го надхвърлят. Ако го допусне - излита автоматически.
Дянков обяснявана не особено добре запознатия с положението у нас журналист, че
България е тръгнала по пътя към еврозоната още преди 15 години,
когато левът е бил вързан първо към германската марка, след това - към еврото.
"Но сега ще трябва да почакаме още. Когато станах министър през 2009 г. , настоявах да въведем еврото колкото се може по-бързо. Сега чакаме първо да стане ясно как ще се развива еврозоната, какви нови критерии ще бъдат въведени.
Критериите от Маастрихт ние изпълняваме вече втора година подред: държавният дълг е 15%, задържаме инфлацията и лихвите. Ако днес поискаме да влезем в чакалнята на еврозоната - ERM2 - изпълнили сме всички изисквания. Дори нещо повече - най-много 2 процента дефицит и най-много 40% от БВП да се преразпределят от държавата.
Това ни гарантира дългосрочна финансова стабилност. Ще почакаме обаче още поне година, за да видим как ще се развива еврозоната. Там напоследък има няколко безсмислени идеи, като плана за хармонизиране на данъците.
Ние сме категорично против това всички в ЕС да имаме еднаква данъчна основа и горна граница на данъците. Убедени сме, че държави като България и всички останали в Източна Европа още сме в процес на възстановяване и имаме нужда от още време с ниски данъци.
Ако сега изведнъж въведем френската данъчна система, нашата икономика моментално ще загине", казва Симеон Дянков.
По отношение на Гърция българският министър е остър:
"Строгият курс на икономии в началото беше още по-труден за нас главно заради Гърция. Ние, бедните българи, трябваше да въведем строги мерки за икономии, докато значително по-добре живеещите гърци продължаваха да получават много повече пари от Европа.
Мнозина у нас питаха защо трябва да сме фискално отговорни, вместо да поискаме и ние пари от ЕС.
През първата ми година и половина като министър беше изключително трудно строго да пестим и в същото време да сме съседи на Гърция.
Днес, по ирония, заради същата Гърция при нас е по-лесно. Хората у нас всеки ден виждат какво се случва там, виждат стачките, които не водят до никъде, виждат, че нищо не работи - границите и митниците са затворени. И си казват: Не, не искаме и при нас да се случи това.
Сега ни е много по-лесно да прилагаме мерките, които сме начертали, защото хората виждат какво би се случило, ако не си решаваме проблемите.
Германският журналист с изненада едва сега научава, че границите редовно биват затваряни от протестиращи гърци и се чуди: "И това се случва в обединена Европа?!"
Дянков потвърждава: "Да, за съжаление. Търговията ни с Гърция е тотално срината. Страната ни активизира своите търговски отношения с Русия и Украйна.
Но пък 2000 гръцки компании са потърсили убежище в България заради по-ниските данъци. Някои от пенсионните фондове също са се насочили към България, след като кредитните агенции са понижили рейтингите на някои страни от еврозоната като Гърция, Португалия и Ирландия.
"По този начин част от парите идват в България. Малка част, защото повечето отиват в Германия, но това ни стига", заключава Симеон Дянков в интервюто си за "Ханделсблат".
