Когато Братя Галеви бяха освободени във вторник, журналистката Велислава Дърева и фотографът на в. "24 часа" Пиер Петров вече бяха в Дупница и чакаха пристигането им, за да говорят с тях и да видят реакциите на хората в града.
Дърева е една от 7-те специални кореспонденти, които "24 часа" "назначи" за предизборната кампания.1. Дупница, 16 юни. На площада, точно срещу общината, има два паметника. Единият е на Христаки Павлович (1804-1848), възрожденски учител, писател и просветител, автор на "Аритметика или научна числителница", "Общополезен Писмовник", "Първа българска граматика", "Царственик или История българска", "Граматика славяно-българска" и др.
Другият паметнике на Братя Галеви. Не точно паметник, а зелена шатра, украсена с транспарант "Подписка за издигане кандидатурата на Пламен Галев за народен представител".
2. Площадът пуст, сцената - в напразно очакване за празненство. Никаква шетня, никакви приготовления за историческото събитие, никакви посрещачи с хляб и сол, никакъв камбанен звън в чест на "братята" освободители и спасители дупнишки. Тихо.
На въпроса "Приготвяте ли се да посрещнете Братя Галеви?", портиерът на общината (!) отговаря лаконично: "Не ги познавам"; млад мъж в работни дрехи отвръща троснато: "Стига сте им правили реклама на тия!"; възрастна жена откликва радостно: "Чакаме ги! Обичаме ги! Те са добри деца!" Ето я първата социологическа сонда.
3. Колегите от Кюстендил по-добре познават своите обекти, звънят непрекъснато по GSM-ите и ни повеждат към градската градина. Люлки, пейки, дечица, майки, влюбени. Горещ юнски следобед. Никакво трепетно очакване. Отговорите на дупничани са в познатите 3 разновидности: "Братя Галеви са нашите герои!", "Не ме занимавайте с глупости!" и боязливо мълчание.
4. Тъкмо решаваме да си тръгнем и - "Ето ги!", възкликва кореспондентката на Би Ти Ви. Очакваният тур за овации не се случва, ако не броим две възрастни жени, които падат в прегръдките на своите герои.
"Братята", облечени в екипи за бодибилдинг (поне така твърди Пиер Петров), се движат с внушителен антураж: охранители, кмет, двамата му заместници, членове на инициативния комитет. Инициаторите ликуват. Сашо Бельов: "Не си ли личи по изражението на лицето колко много сме доволни! Виждате какво е направено по време на тях двамата! Хората оценяват това. Ще гласуваме за тях при всички положения. Аз съм бивш шеф на полицията, Пламен е бил по мое време полицай".
Стефан Чавеев, възрастен мъж, който при всяка възможност бърза към микрофоните: "Искам да ви съобщя, че това, което става в Дупница, е нещо като чудо! Не помни Дупница такова активно общинско ръководство. Община Дупница върви напред, нагоре! Даже Кюстендил изостава!"
5. Цялата кохорта прави обиколка по обектите: парк Рила, градската градина, нов училищен стол, детска градина в строеж. Галевите - в ролята на строги инспектори, общинското ръководство - в ролята на рапортуващи, които очакват похвала. "Братята" не скриват своето задоволство.
Пламен Галев (Пл.Г.): "Всичко се развива много добре. Това, което сме го планували, екипът е продължил да го прави въпреки всички атаки".
Ангел Христов (А. Хр.): "Всичко се е запазило тук. Това не е малко - в един град да запазиш това, което е направено. Защото има градове, където за 1 г. се съсипва всичко".
6. На всички въпроси за изборите отговарят кратко, енигматично и някак заканително: "Ще видите!".
Репортери: Смятате ли наистина да участвате в предизборната кампания или това е само един театър?
Пл. Г.: Смятаме. Ще видите.
- Реални ли са тези 14 000 подписа?
Пл. Г.: Ще видим.
- Ако станете депутати, какво точно смятате да правите?
Пл. Г.: Ще видите.
- Нямате ли план?
Пл. Г.: Ще видите. След 2-3 дни.
- Каква ще е вашата кампания?
Пл. Г.: Ще видите. Много лесно. Позитивна, естествено.
- Имате ли лозунг, девиз?
Пл. Г.: Не.
- Плакати?
Пл. Г.: Ще видите.
- Имате право да участвате в дебати, в предизборни срещи.
Пл. Г.: Ще участваме. Ще видите. Ще преценим.
7. Казват, че не са нито леви, нито десни.
Пл. Г.: Защото трябва да има някаква промяна и то към положителното.
Топлата връзка с мистериозната партия ПЛАМ е дело на вездесъщия адвокат Менко Менков.
А. Хр.: "Човекът от партията намерил нашия адвокат и го помолил дали ние можем да участваме в неговата листа. Не знам как се казва. Ако ни бяха предложили нещо друго? Не знам. Трябва да се мисли. Искаме да участваме в партия нова, непозната, независимо дали в положителен или отрицателен смисъл. Искаме да участваме с наше име, да ни припознават."
Ето как от една виртуална партия може да се роди поредната персонална партия. И ще я прекръстят на Коалиция за братя Галеви, или накратко - Коалиция за БГ.
8. Най-сърдити са на журналистите:
- На какви гласове разчитате?
А. Хр.: Основно на хората в Дупница.
- Казвате, че ако ви изберат, ще се откажете от имунитета. Защо?
Пл. Г.: За да не ни се пречи да правим това, което правим в Дупница.
А. Хр.: Имате ли нещо против това да си народен представител и да нямаш имунитет, и да работиш за доброто на града, за хората, които са ти гласували доверие? Имунитета... искаме да се откажем от него, за да можем да декларираме че сме чисти.
Пл. Г.: Да продължи делото.
А. Хр.: Да продължи делото. Да не кажат, че това е адвокатски трик. Това не е адвокатски трик! Ние наистина искаме да направим нещо за града и както виждате, тук сме направили доста неща.
- Защо няма големи посрещания? Казаха, че с хляб и сол ще ви посрещат и с камбанен звън. Къде е камбанният звън?
Пл. Г.: Ами изненадахме ги. Не е организирано. Ако имаше нещо организирано, щяхте да кажете "Вие го правите нарочно". Ние си идваме направо от затвора, повечето хора не знаят, ние започнахме веднага да обикаляме по обектите.
- Като минавате, разпознават ли ви, казват ли ви нещо, поздравяват ли ви?
Пл. Г.: Ами гледайте и ще видите.
- Гледаме, ама не виждаме такова нещо.
Пл. Г.: Вие сте дошли да се заяждате. Вие плюете по нас 6 месеца! За 6 месеца толкова злоба срещу никого не сте проявили, медиите! Не знам, не мога да си го обясня това защо беше, но такова нещо...
А. Хр.: Нито една медия не дойде да провери това, което се прави, това, което се казва, дали е така, че се прави нещо за тоя град, че се правят детски градини, нови...
- Имате ли свое обяснение защо медиите се отнасят така към вас?
Пл. Г.: Имам, но не искам да го коментирам.
- Това, което се случва, е подигравка с правосъдието, със закона.
Пл. Г.: Не е подигравка. Защо да е подигравка? Съдът ще докаже. Защо бързате да ни осъждате? Съдът е институцията, която казва дали един човек е виновен или невинен. Поне досега е било така. Не знам дали нещо не се е променило.
Но медиите ни осъдихте вече. Чакайте, оставете съдът да реши. Недейте така!А. Хр.: Дайте ни време да се ориентираме, ние преди 2 часа сме излезли от затвора, още сме с тези дрехи. Много ви беше приятно да сме в затвора.
Пл. Г.: Глас народен - глас Божи! Оставете хората да решат. Ако хората не ни харесат, разговорът приключва.
- Смятате, че ще бъдете оправдани, така ли?
Пл. Г.: Това е нашето мнение. Съдът ще реши. Ние не сме показали нашите свидетели. Ние си запазихме правото да не даваме показания.
- За какво ще използвате тези 21 дни на кампанията?
Пл. Г.: Какво ще спреш с 21 дни по едно дело? Нищо.
- Можете да си организирате свидетелите, да сплашите други.
Пл. Г.: Да, бе!
- Дето се вика, и България можете да напуснете.
Пл. Г.: Така им изнася на някои ваши колеги. За какво да бягаме от България! Не сме извършили нищо.
- Не мислите ли, че тази подписка от 14 000 души е резултат от страха в този града, страхът от вас?
Пл. Г.: Аз не мисля така. Ще видим. Какво очаквате? Какъв страх? Вие защо внушавате на хората, че ги е страх?
- Вие се разпореждате в този град.
Пл. Г.: Говорите така, както ви изнася на вас. Това си е ваша работа. Много тенденциозно представяте нещата. При вас няма никаква обективност.
9. Те са народняци и диктатори; предразполагат, за да респектират; демонстрират дружелюбност, която се изпарява мигновено при най-лекия повей на неодобрение; демонстрират сила; обичат своя град, но най-вече обичат себе си; те живеят и диктуват в два свята - видимия и невидимия; мястото им в подземната йерархия е неясно; колкото до официалната власт - те не само са я подменили, те я притежават.
До вчера политиците приемаха закони, изгодни на мутрите. От утре кой ще пише законите? А наплашеното народонаселение ще ги боготвори и славослови като своите нови месии. Ако избирателят вкара в парламента такива персонажи, това ще бъде най-страшната присъда срещу политическата класа.
Източник: "24 часа"
Последвайте ни
