Посланик Исаков: Путин няма да идва за Трети март

В "Стандарт" руският посланик в София Юрий Исаков казва, че "Южен поток" е най-голямото доказателство за здравите връзки между България и Русия, а страната му е готова за безвизов режим с ЕС.

"Пазете съветските паметници, те не са тоталитарни, казва посланик Исаков и подчертава, че му се иска да види по-активни и системни мерки на властите за  охрана на тези паметници.

Според дипломата няма информация за визита на  президента на Русия Владимир Путин в България за Трети март. Планира се в София да пристигне руска парламентарна делегация.

Министерство на финансите е против предложенията за смяна на методиката, по която се определя минималната работна заплата, пише днес "Капитал дейли".

Предложението на социалния министър Тотю Младенов, което трябва да бъде разгледано от Националния съвет за тристранно сътрудничество днес, е занапред тя да зависи от няколко фактора, сред които прогнозната инфлация, нивото на средната работна заплата, прага на бедност, състоянието на икономиката, на пазара на труда и т.н.

Методологията допуска вдигане на минималното заплащане с до 36% от сегашните 310 лв. до 422 лв., ако за изчисляването й се ползват последните данни на националната статистика. Шансовете то да бъде прието обаче намаляват.

Социалният министър предлага минималната заплата да бъде не по-ниска от 35% от средната работна заплата за страната и да не надхвърля 55% от нея. При положение, че към септември 2012 г. средното заплащане в България е било 768 лв., това очертава коридор за най-ниските заплати между 269 и 422 лв. Конкретният размер обаче ще трябва да е такъв, че след удържане на всички задължителни данъци и осигуровки нетният доход на човекът да е над линията на бедността, която за миналата година бе 236 лв. на месец.

"Стандарт", прогнозира, че учителите може да се вдигнат на стачка за заплати."Дал съм пари, директорите решават за увеличенията", казал финансовият министър Дянков, според вестника.

Министър Симеон Дянков ни каза, че скок ще има само наполовина, обясняват от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Ведомството "разрешило" само увеличение на най-ниските възнаграждения, които са на по-малко от половината от работещите в системата учители. За останалите, които са повече, увеличението е от 1-2% или въобще няма такова. Без изрична наредба школските директори сами ще преценяват дали опитните и квалифицирани кадри да вземат повече на месец или не. Така ще се изравни заплащането на квалифицираните служители с това на новаците в бранша.

Според публикация в "Труд" проф. Борис Стефанов, току що посочен за нов шеф на фонда за "Научни изследвания", също е забъркан в далавери с проекти. Името на бившия ректор на Химико-технологичния университет е в доклада, разследвал предишните сесии на фонда за научни проекти, установил вестникът. В този доклад пише: "Вероятно има влияние на цели университетски ръководства върху изхода на конкурсите. Един от най-ярките примери е ХТМУ през 2009 г., когато ректор е бил доц. Борис Стефанов. Всички нарушения могат да се проследят само чрез не особено големия ХТМУ".

"Тогава ХТМУ печели 4 проекта, в единия от които участва самият проф. Стефанов", казал пред "Труд" проф. Емил Хорозов, по чието време бяха извадени първите скандали във фонда.

"Труд" коментира договорения от лидерите на ЕС бюджет, който изглежда много добър за България. "България влезе, без да обявява цел, но излезе триумфална, че я е постигнала. Това напомня сценка от някогашното студентско тв предаване "Ку-ку". Демонстранти скандират пред президентството: "Искаме! Искаме!" На балкона излиза Желю Желев и пита: "Какво искате?" А те му отговарят: "Каквото дадеш." Да се надяваме, че България не е преговаряла така..."

Темата коментира и "Капитал дейли": "Еврофондовете са един от малкото двигатели на нашата икономика. Показателен е фактът, че за 2011 г. от 1.7% ръст на БВП 1.5% се дължат на тях. Освен това две трети от публичните инвестиции се извършват с пари от Брюксел и това трудно ще се промени в близко бъдеще.

Трябва обаче да се има предвид, че усвояването на средствата зависи от добрия административен капацитет на държавата, намаляване нивото на корупцията и увеличаване активността на бизнеса при кандидатстването за финасрине. Засега не може да са каже, че страната усвоява по най-добрия начин еврофондовете, въпреки че не може да се отрече, че през последните две години с цената на много усилия резултатите се подобряват значително."

"Сега" подробно информира, че вчера БСП се обяви за национализация на енергоразпределителите, отмяна на плоския данък и възобновяване на проекта АЕЦ "Белене". Това обещали в предизборната си платформа социалистите. Обещанието е за рязък ляв завой и скъсване с неолибералния икономически модел на прехода.

"Труд" добавя по темата, че без възражения и явен скандал социалистите са оставили реденето на депутатските листи изцяло в ръцете на лидера си Станишев. Националният съвет на БСП, а не областните организации, ще определят водачите на списъците с кандидати за народни представители, както и кой под какъв номер ще фигурира в тях. Такава поправка на устава на партията е била приета на пленума на "Позитано" 20 вчера и се очаква да бъде утвърдена от конгреса в събота.

Ръководството на БСП ще определя и местата на коалиционните партньори и гражданската квота в листите.

"Монитор" съобщава, че през март трябва да започне строежът на метрото от „Младост 1” до „Младост 4”. Трасето ще е готово за две години. Поставено е условие по време на градежа да не се затваря изцяло движението по бул. „Ал. Малинов”. Новото трасе ще е  изцяло подземно, ще е дълго 2620 м. с 3 метростанции. Сега се строи участъкът от „Цариградско шосе” до летището. След като това трасе и „Младост 1” - „Младост 4” бъдат готови, пътуващите с подземната железница на ден ще се увеличат с 90 000 и ще станат общо към 400 000 човека.

Бившият социален министър Иван Нейков коментира в "Труд", че незабавно трябва да започне дискусия как да настроим икономиката и пазара на труда към обстоятелството, че заради увеличаването на пенсионната възраст и все по-малкото млади в следващите поне 25 години ще работим с нарастващ дял възрастни служители.

"Това изисква да променим много от действащите в момента правни рамки и управленски модели. Необходимо е да се увеличи почивката за хранене на по-възрастните работници. Предвиденият ангажимент на работодателя да осигурява 30 минути за хранене е прието преди около 40-50 години при съвършено друга икономика и други условия на труд. Днес тази половинчасова почивка се прилага само в големите градове и за част от работните места. В малките населени места и в сферите, където трудът е по-тежък, тя е по-голяма. Този подход трябва да се приложи към всички служители над 58 години например.

Следващото, което трябва да се направи, е да се намали работният ден за по-възрастните. Изследванията сочат, че в най-добре организираните предприятия от 8-те часа работен ден в най-добрия случай ефективно се използват 6 часа. Заради това може да се въведе режим за хората, на които им остават до 5 години преди пенсия, да не работят повече от 6 часа на ден", казва Нейков.