Незнайно как

Н�и �ината трябва да е като водата - казвам - без вкус, без цвят и без мирис. Учителите понякога канят в т. нар. часове на класа хора от разни професии да говорят пред децата. Децата, за разлика от времето, когато бях дете, обичат да питат: А кое е новина?

Знам, че не обичат дългите обяснения, затова им казвам: новината е разликата между вчера и днес. Стерилен жанр. Не търпи прилагателни. Задължително дава отговор на петте К (какво, кога, кой, къде, как). Новината не понася излишна думичка, нито пък присъствието на дума, за която няма обяснение в самата новина. Скучна работа.

Изречение от новинарската емисия на Би Ти Ви: "Незнайно как, има гориво за всички самолети и провалени полети нямаше..." Сещате се, става дума за надвисналата криза над летищата около отнетия лиценз на "Лукойл". Става дума и за голямото чудене какво стана между правителството и "Лукойл", какво става и какво ще става.

Новината е безпощаден жанр, изисква всеки факт да е потвърден, при това от два независими източника. Какво става, когато източниците са недостъпни, мълчат, не коментират, нито потвърждават - нито отричат, не вдигат телефона и т.н.?

Ами това става - капитулиралата пред теорията журналистика не издържа и влага цялото си безсилие, недоумение, отвращение и малко надменност в две недопустими за новина думи: "Незнайно как".

Те са и коментарни на всичкото отгоре. В независимата и обективна журналистика новината и коментарът са като олио и вода - не се смесват. Читателите, слушателите, зрителите могат да си направят собствени изводи от новината, а могат и да прочетат коментарите за нея. Но да им ги поднасяш смесено, не е по стандарта.

Това журналистите от Би Ти Ви, разбира се, го знаят много добре и винаги са го спазвали. Но в този ден някаква капка очевидно е преляла.

Чашата "незнайно как" у нас прелива постоянно. В случая с "Лукойл" ми разказаха няколко теории. Един икономист беше сигурен, че цялата работа е заради залежалото по складовете гориво, което трябвало да се разкара, знаел го от един друг човек, който познавал един човек...

Един познат беше сигурен, че целият натиск е заради пари, които "Лукойл" трябвало да брои за предизборната кампания на ГЕРБ. Друг познат обаче беше абсолютно убеден в точно обратното - "Лукойл" давал пари на БСП и затова от ГЕРБ побеснели.

Четвърти познат ми разви сложна теория за изпразване и след това попълване на държавния резерв с гориво и като резултат - голяма печалба за някои хора от разликите в цените.

Чух и две теории (напълно изключващи се) с международното участие на Москва. А когато съдът излезе с решението си, за мотивите да не говорим, теориите се увеличиха двойно.

При толкова много теории обясненията на Бойко Борисов и Ваньо Танов се свеждаха до едно стриктно спазвано изречение, а Валентин Златев затваряше тъй уста при вида на микрофон, сякаш журналистиката искаше да му вади зъби, а не да получи информация.

Какво в такъв случай да направи журналистиката, освен да освети цялата тази комична ситуация с най-леката форма на комичен коментар: "Незнайно как.." Ами незнайно е.

Няма как да се знае, след като никой не казва. Когато обичайните канали за узнаването са запушени, няма как знаенето да дойде в новината и оттам при хората. Няма, никак няма да се учудя, ако следващата стъпка на отчаяние е в някоя новинарска емисия да чуя: Знаем, че има нещо, но не знаем какво, кога, къде, кой и как.

Можех да кажа на онези деца, разбира се, и онова банално, но все още харесвано определение: Ако куче ухапе човек - това не е новина, виж ако човек ухапе куче - това вече е новина.

Но по-скоро ще им кажа друго: Новината е онова, което крият, останалото е или пропаганда, или реклама.