НАП: 118 обявиха доходи над 1 млн. лева

"118 обявиха доходи над 1 млн. лева", съобщава в интервю за "24 часа" Красимир Стефанов, изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. По думите му броенето на милионери не е много надежден критерий за приходите или за икономическата ситуация.

По-важното е, че приходите от данъка върху доходите на физическите лица до средата на ноември са 1,9 млрд. лв. Това е с над 110 млн. лв. повече от 2011 г. Ръстът на приходите от подоходния данък се дължи и на по-честното поведение на данъкоплатците, и на контролно-ревизионната работа на агенцията. За десетте месеца на тази година при 1600 ревизии на физически лица са разкрити 62 млн. укрити данъци и осигуровки.

"Дондуков" 2 - гумичка срещу мърлящината", е озаглавен коментар в "Труд". Президентската институция напоследък става все по-значим политически фактор. И президентът, и вицепрезидентът предупредиха, че институцията ще се намеси съвсем сериозно в следващия важен избор - за главен прокурор.

"Президентът Росен Плевнелиев заяви, че ако тримата кандидати за главен прокурор „се окажат неподходящи в хода на дебатите, ако не извадят правилните концепции, тогава може да има втора фаза, трета фаза".

Вицепрезидентът Маргарита Попова посочи, че „летвата би могла да бъде още по-висока". Институционалната криза е тази, която овластява президентската институция. Криза, произведена от другите три власти, която се наслагва. Провалът на избора за конституционен съдия - първо на Венета Марковска, после отказа на Петър Стоянов и разцеплението в СДС, тежи и върху избора на главен прокурор.

Президентската институция играе ролята на последната резервна гумичка срещу мърлящината на другите институции. Днес тя може да изтрие поне донякъде поразиите на политическите партии, парламента и Висшия съдебен съвет", се казва в коментара.

"24 часа" коментира идеята на вицепрезидента Маргарита Попова за махане на доживотната присъда без право на замяна. Според автора трябва първо условията в нашите затвори да наподобяват условията в затворите от развитите европейски държави, държавата да задели средства за реалното превъзпитание на закоравелите изверги и тогава да говорим за премахване на наказанието лишаване от свобода без право на замяна. Всичко това струва много пари и държавата трябва да има нагласата да ги похарчи точно за това. Защото същите тези пари може да са много полезни за възпитанието в детски градини, на безпризорни деца, за стимулиране на приемните семейства. Неща, които често дават много по-голям ефект за обществото и предотвратяват появата на индивиди, на които са чужди човешките ценности.

"Влизаме на проверки в болниците", казва в интервю за "Труд" Теменужка Петкова, изпълнителен директор на Агенцията за държавна финансова инспекция. "Трябва да установим дали публичните средства се изразходват по най-икономичния, ефективен и ефикасен начин. Досега проверките ни в болници показват тревожни резултати, което ни дава основание да насочим усилията си към тях", отбелязва Петкова.

ВМА е една от най-старите военни болници в Европа - на 1 декември става на 121 г. По този повод "Стандарт" публикува интервю с директора на болницата генерал-майор проф. д-р Стоян Тонев. Той отчита, че ВМА печели 10 млн. евро от лечение на чужденци. „Ще сключим договор да обслужваме всички чужденци, които преминават през България. Това се отнася не само до ВМА-София, но и до останалите четири военни болници в страната. Предстои да сключим договор заедно с Българския Червен кръст за всички турски граждани, които преминават през страната", обяснява Тонев.

Съвместен проект на болницата със Столична община предвижда построяване на 6-етажен паркинг. Покривът на паркинга ще бъде хеликоптерна площадка за превозването на спешни или тежки случаи от различни краища на страната. Ще бъдат използвани малки и средни военни хеликоптери. В момента 211 медици от ВМА работят с договори за определено време в Афганистан, Кувейт, Йордания, Судан и Италия.

Край на договорите, сключени само след телефонен разговор, съобщава "Труд". Това цели поправка в закона за защита на потребителите, внесена от депутата от ГЕРБ Иван Вълков. Ако предложението му бъде прието, това ще означава, че договорите ще се сключват само когато потребителят е дал съгласието си в писмена форма. За около година в Комисията за защита на потребителите, както и в тази за регулиране на съобщенията, са постъпили над 3000 жалби, предимно срещу мобилни оператори. Вносителят на поправката предлага от 1000 до 3000 лв. глоба за доставчик на услуга без писмен контракт.

"Кунева с автогол за референдума", коментира "Труд". Като първи голям гаф на "Движение България на гражданите" на Меглена Кунева се определя бойкотирането на референдума за АЕЦ "Козлодуй". Когато Кунева казва "няма да участваме в референдума" се разбира: Първо, тя е против ядрената енергетика, съответно тя наистина е виновна за затварянето на Трети и Четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй" - един от основните кинжали, с които я ръчкат непрестанно. Второ, Кунева пасивно застава на страната на ГЕРБ, което в очите на зрителите се чете като „хайде, и тези се наредиха до СДС", нещо като напазарувани. Трето, движението е създадено с идеята гражданите да определят каква България искат. Няма да е никак лошо, ако хората около Кунева седнат и се разберат каква партия искат: нацупена, отчуждена и лидерска или наистина демократичана и гражданска.

"Битката за синьото наследство" е тема на коментар в "Монитор" на математика проф. Михаил Константинов. Той изчислява, че от 1997 до 2009 г. и гласовете, и спечелените мандати на десницата намаляват около 9 пъти, което е учебникарски пример за политическа катастрофа. Вижда се накъде се е запътила традиционната десница в парламентарно отношение -  тенденцията твърдо сочи към нулата.

Според професора това, което се затрива и изчезва в момента, са само някои части от дясната политическа върхушка. За щастие българските десни избиратели са си живи и здрави, макар и силно недоволни и гневни. Но те трябва ясно да осъзнаят най-важното. А именно, че от техния избор догодина зависи дали България ще се развива правилно, или ще потъне обратно в блатото под ръководството на поредната безпринципна коалиция.

"Защо у нас биоземеделието не сполучи", коментира "Сега". България може да загуби около 235 млн. евро за агроекология по Програмата за развитие на селските райони. Причината е, че за близо шест години от 279 млн. евро бюджет са усвоени едва 22 млн. Голяма част от парите вероятно ще бъде изгубена, тъй като шансовете за усвояването им до края на 2013 г. са минимални. Въпреки милионите за биоземеделие, които е отредила ЕК за България, едва 0,5% от обработваемата земя у нас реално се използва за отглеждането на екологично чисти култури. Зле се представят и преработвателите, които през 2010 г. са били по-малко от 30.

Тежката нормативна уредба е основната пречка за усвояване на средствата за биоземеделие. Българската стопанска камара предложи да се разработи и приеме стратегия за производство и експорт на биопродукти, обвързана с финансова рамка на Европейския съюз за следващия планов период 2014-2020 г.