Надя Ганчева: Когато съм видяла истината, казала съм я и това е имало ефект

Тя е един от криминалните репортери на Нова, които често се озовават в центъра на журналистическо разследване.

Едни от най-емблематичните случаи, с които я свързваме са разкритията за незаконната търговия с анаболи, схемите за купуване и продаване на гласове в пловдивския квартал „Столипиново”, както и в Пазарджик, на евроизборите през пролетта на 2014 г. и репортажи за контролирания вот на местните избори и референдума.

В началото на месеца Надя и екип на Нова бяха нападнати в ромската махала в Самоков, докато се опитват да вземат интервю от кандидата за общински съветник Трайчо Василев.

Вижте нейната гледна точка за рисковете на професията и неудобните репортажи в интервю за NovaNews.bg:

- Чувството да си от другата страна когато едно разследване стане наистина горещо?  

- Зависи кое приемаме за „горещо”. Всички теми, които властта не иска да излизат на повърхността, са горещи. И винаги, когато успееш да ги извадиш, чувството е приятно. Още по-приятно би било ако всеки път, след всяко разследване на журналист има реален и траен ефект.

- Как откриваш и избираш твоя случай?

- Случаите сами те намират. От всяка тема или на пръв поглед незначителен въпрос може да излезе „твоят” случай.

- До къде си готова да стигнеш в търсене на истината?

- Не бих стигнала по-далеч от истината, ако това отговаря на въпроса. Истината често е условно понятие за някои хора и твърде често хората, които я търсят, всъщност си я носят от самото начало. Най-трудното в нашата работа е точно това – да не тръгваш със зададени отговори, да не разсъждаваш от позицията на крайна инстанция, а да си готов да слушаш, мислиш, питаш и дори да промениш мнението си, ако фактите го оборват.  

- Има ли нещо, което би те накарало да спреш да работиш по конкретен случай?

- Досега не съм срещнала нещо, което би ме спряло да работя по конкретен случай, освен липсата на случай.  

- Това, което ти дава сили да продължиш?

- Не знам дали имам точен отговор. Приятели, които не са в нашата професия, казват, че ние, журналистите, сме пристрастени към работата си.

Като влюбването е - просто обичаш, не се питаш защо, а когато дойде моментът да си зададеш този въпрос, значи нещо се е счупило.

- В криза ли е българското правосъдие?

- Проблемът не е в българското правосъдие. Мисля, че дълбочината на мисленето, самочувствието и независимостта на всеки един отделен човек в България са в криза. А това е по-страшно от кризата само в българското правосъдие.

- Моментът, в  който усещаш, че си си свършила работата?

- Когато съм видяла истината, казала съм я и това е имало ефект.

- Твоята запазена марка за въздействащ репортаж?

- Не мисля, че имам запазена марка. Въздействащите истории са въздействащи истории, не обичам аз да „моделирам” репортажите.

Героите и историите са такива каквито са, а работата на репортерите е да ги покажат такива, не да ги гримират.

Допълнителни въпроси от читатели:

- Коя е "топ екшън ситуацията", в която си изпадала по време на работа? Съвсем скоро видяхме една инфарктна такава, с участието на Пиже. 

- „Топ екшън ситуация”… не знам. Случилото се в Самоков беше много неприятно. Иначе екшън има в много ситуации – при наводнението в Добрич, след земетресението в Непал, при бежанците на остров Лесбос.

На всички тези места обаче екшънът е доста по-смислен от обикновеното физическо нападение.

- Оценявам вашата работа под прикритие. Какво е чувството когато над вас бди заплаха от "под прикритие"?  

- Заплахата никога не е „под прикритие”. Обикновено тя идва от този, когото си ядосал. А когато познаваш този, когото си ядосал, знаеш и какво да очакваш.

Но все си мисля, че когато си бил честен, дори с такива хора, заплаха няма.

Какви са разследващите журналисти на Нова? Какво е да си от другата страна и как се действа под прикритие? В следващите дни можете да ги попитате лично. Изпратете ни своите въпроси към Вероника Димитрова, Васил Иванов и Надя Ганчева като коментар под статията.