Георги Лозанов: Консенсус за прозрачност на капиталите в медиите

Председателят на СЕМ Георги Лозанов смята, че разговорът за прозрачността в собствеността на медиите най-после е навлязъл във фаза, която ще доведе до нови законови мерки, които пък ще доведат до това тази прозрачност да престане да бъде само лозунг, както е било през последните 20 години.

И се надявам да стигнем до конкретните собственици и до конкретния произход на капитала, заяви той на форума "Прозрачността и свободата на медиите в България".

"Има пряка намеса на държавата, което в някаква степен спада, но спада и свободата на словото, както отчитат и международните организации. Има друг тип цензура не така, както беше в годините преди 1989 г., по времето на комунизма.

Има ново състояние, свързано с корпоративните интереси и вече става дума за прозрачност на капиталите в медиите.

Свободата на словото е и право, и стока. И капиталите, които нямат прозрачност са в противоречие с правото. Преходът е среда, в която се появяват капитали "от другаде".

Когато знаеш кой стои зад една медия, търсиш прозрачност на капитала му. Ако на един вестник не пише истинският собственик на медията, това е не само непрозрачно, но и далеч от правото. Прави словото манипулативно", каза още доц. Лозанов.

Според него трябва да има

мерки срещу съсредоточаване на собствеността на медиите

"Това е свързано със спецификата на медиите. Там собствеността, капиталите са част от посланието и най-малкото поне трябва предварително да знаеш - тази неизвестна величина трябва да стане известна, за да знаеш кой и защо точно това ти говори", каза Георги Лозанов.

Според него тази информация може да бъде получена на базата на консенсус на повечето от собствениците.

И започва да става реална възможността да се стигне до някакви конкретни мерки тъкмо защото този консенсус все повече се появява, отбеляза Лозанов.

Той допълни, че досега винаги, когато през годините на прехода е ставало дума за законова намеса в пресата, е имало много остра реакция от самите издатели. Сега за първи път по-скоро нагласите са в обратната посока и се очаква държавата да помогне на лоялната конкуренция.

По думите му сега все повече става ясно, че цензурата не е основният проблем, основният проблем е нелоялната конкуренция.

Нелоялните играчи фактически деформират пазара на информация, оттам фактически манипулират аудиторията, добави Лозанов.

Някои медии в България за една нощ промениха политиката си

и започнаха да пишат възхвално за новите управляващи или определени икономически кръгове. Натискът срещу журналистите е голям, а това в провинцията е още по-страшно, каза посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик пред участниците във форума.

Той разказа, че в САЩ за свободата на медиите не разчитат само на Конституцията, има законова норма кой е собственикът на медията.

Потребителят трябва да бъде информиран кой стои зад медията и да има информирано съгласие какво си избира, уточни Уорлик.

Една държава трябва да има законова основа, за да има правила,

каза Аксел Шиндлер, главен управител на Вестникарска група "България", издател на "Труд" и "24 часа".

Като читател аз трябва да знам откъде идва тази информация, за да не бъда манипулиран, подчерта той и допълни, че в Германия има провинция, където медиите на всеки три или шест месеца трябва да обявяват капиталите си и има ли някакви промени.

Без прозрачност на капиталите в медиите няма да е ясно има ли картели в сектора, подчерта той.

"Когато дойдохме като ВАЦ през 1996 г. и купихме най-големите издателства в медиите, имахме много трудности и бяхме обвинявани в монополизъм. В България понякога не се отнасяте добре към чуждестранните инвестиции.

Ние инвестирахме милиони в България, минахме през всички служби на конкуренцията в страната и се знае кои са собствениците и можете да намерите телефоните ни в телефонния указател на Есен.

Но българската държава не ни защитава от други, които водят нелоялна конкуренция, защото ако собствеността е прозрачна, комисията може да се погрижи за честната конкуренция", каза Шиндлер.

"Преди известно време премиерът Борисов на среща с германските инвеститори каза, че иска германските фирми да се държат в България, както в собствената си родина. Аз бих казал, че искам в България да важат законите за прозрачност на капиталите на медиите, както в Германия, да има правила", посочи още той.

"Нова българска медийна група" е с възможно най-ясната собственост. Там пише едноличен собственик Ирена Кръстева.

Всеки, който иска да го провери, може да го направи в медийния регистър", заяви Ирена Кръстева на конференцията, цитирана в "Дневник".

През май от "Нова българска медийна група" отрекоха твърдения, че групата се контролира от Корпоративна търговска банка и дори заявиха намерения да съдят за тези твърдения издателите на "Дневник" и "Капитал".