Проблемът бе избрания формат. Никъде по света няма подобно нещо, да не говорим, че има добре установени практики кандидатите за президент и вицепрезидент да дебатират поотделно, което позволява и да се разграничат в крайна сметка в акцентите на позицията, за която кандидатстват.
В този хаос беше трудно да се плува и тези от кандидатите, които имаха отработени риторични умения, успяха да изплуват тук-там.
Що се отнася до позициите на отделните кандидати, имаше напрежение вътре в двойката Ивайло Калфин - Стефан Данаилов.
Данаилов определено се дразнеше от второстепенната роля, която му е отредена в целия този говорещ хаос, и го формулира накрая. Освен това той се подразни на няколко пъти от прекалено агресивните реакции на Калфин спрямо Плевнелиев.
Така че вътре в тази двойка се чувства напрежение и нехомогенност в начина, по който се отнасят към дебата.
В двойката Меглена Кунева - Любомир Христов в началото на дебата също имаше много силна поляризация. Кунева беше много по-активна. Докато Христов се включваше тук-там като древногръцки хор без шансове да бъде чут.
Едва в края на първата част Кунева му подаде веднъж-два пъти пас да каже нещо по икономически въпроси, за да оправдае присъствието си там. Нещо, което Стефан Данаилов така и не можа да направи.
В двойката Росен Плевнелиев - Маргарита Попова нямаше подобни вътрешни напрежения от психологическо естество, но те двамата са достатъчно различни като личности, за да направи впечатление различният подход.
Плевнелиев беше много по-уверен, много по-консенсусен като психологическа ориентация към дебата. Дори тези въпроси, които задаваше в края на дебата с цел да бъдат провокационни, или пък разкриващи конфликти и противоречия у съперниците му, от неговите уста звучаха прекалено умерено за подобен дебат.
Докато Маргарита Попова беше активният и дори, бих казал, агресивният човек в тази двойка. Тя беше човекът, който спореше, прекъсваше, интервенираше.
Какви политически позиции видяхме. Потвърдиха се моите и на мои колеги очаквания - че този дебат в тристранен формат ще бъде в крайна сметка редуциран до двустранен.
Причината е, че Кунева, която иначе се прояви като човек, който може да води дебат, на практика се държа като втори вицепрезидент на Калфин. Тя по никакъв начин не го провокира, не проблематизира кандидатурата му.
Всичките й атаки бяха насочени към Росен Плевнелиев и, разбира се, спрямо действащото правителство, чийто доскорешен член беше самият Плевнелиев.
В този смисъл Меглена Кунева е избрала политическа позиция да стои до Калфин и срещу Плевнелиев...
---------------------------------------
Пълният текст на мнението на проф. Минчев четете на 24chasa.bg .
Източник: 24chasa.bg
Последвайте ни
