Ле ерът на Демократичната партия на албанците и кмет на
община Прешево Рами Мустафа заяви, че "албански политически
представители на държавите от Западните Балкани" ще поискат
формиране на "естествена Албания".
Мустафа участва в среща на
албански политици в Тирана по покана на политическия анализатор
Коча Данай.
Тук, казва Мустафа, изобщо не става дума за Велика
Албания. Той не каза от кого ще иска "Естествена Албания", нито
какъв отговор очаква.
Каква е съдбата на великодържавните проекти на
Балканите?
Идеята за Велика Сърбия се провали с "Блясък" и "Буря" и
с решението на Милошевич през 1995 г. да пусне по течението
сърбите в Хърватия, с поставянето на Босна и Херцеговина под
контрола на международната общност, с напускането (на държавното
обединение Сърбия и Черна гора) на "другото ни око", което днес
говори на черногорски и печата "Побиеда" на латиница, с
твърдата решимост на Сърбия да влезе в Европейския съюз.
Жива е
само в "идеологията на сръбския национализъм" на Воислав Шешел и
в "институции" като правителството на Република Сръбска Краина
в изгнание и в песните на футболните запалянковци.
Идеята за Велика Хърватия (да не кажем Независима
държава Хърватия) се провали с пропадането на плана на разделяне
на Босна, с маргинализацията на хърватите в Босна и
Херцеговина, с присъединяването на Хърватия към НАТО и твърдото
й решение да влезе в ЕС.
Живее само в програмите на
екстремистките десни партии, в главите на някой и друг свещеник
и в песните на Томпсон и, разбира се, на запалянковците.
Идеята за Велика България завърши във вехтошарницата на
историята
много по-рано: с края на Втората световна война,
полувековното мизерстване в Източния лагер, с провала на
комунизма и накрая с влизането в ЕС и НАТО.
В тях, отново,
вярват единствено българските десни екстремисти, които пеят за
"своя" Македония, или антиромската и антитурска, наистина
парламентарна и дори европарламентарна (!) партия "Атака".
Подобно е положението и с идеята за Велика Унгария,
която получи смъртоносен удар с разпадането на Австро-Унгария,
за да живне малко по време на нацистите. Днес тя е толкова
осъществима, колкото и великодържавните проекти на съседите,
въпреки желанието на "Движението за 64 области" и подозрението,
което предизвика законът за гражданството.
Възможно е създаване на държава Велика Албания, но при
определени условия:
- да се осъществи идеята на Драган Тодорович
за провал на ЕС,
- да се разпадне НАТО,
- Никита Михалков да обяви Путин за
император, който след това да тръгне да поправя историческите
неправди,
- Ангела Меркел да доведе до крайност приказките за
крах на мултикултурния проект, да стане фюрер и да започне да
създава "лебенсраум" (жизнено пространство).
Разбира се, ако
всичко това не се случи, онези, които сънуват великодържавния
сън, могат по всяко време да причинят огромна вреда. Това и
правят, когато споменават "естествените граници" и налудничаво
настояват за ревизия на решения от преди 100 и повече години.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
