"Икономист": Поуките от събирането на боклука

В о овечето държави боклукът става водеща новина, само когато не го събират и по улиците се трупат вонящи чували.

Във Великобритания кофите за боклук са винаги на първа страница. Таблоидите пишат за "войните с боклука", наричайки местните служители "зелени фанатици" или "талибини" (от bin - англ. кофа, по аналогия с талибани) заради това, че строго следят дали се спазват правилата за рециклиране или кога се събира боклукът.

"Общински шпиони се ровят в боклука ви", гръмко обяви този месец в. "Дейли мейл", след като някои общински съвети прегледаха боклука, изхвърлен от различни социални и етнически групи.

Електронните чипове, свързващи кофите за боклук със съответните домакинства, предизвикаха особен гняв, както заради данъка смет според количеството на боклука, така и заради намесата им в стил "Биг Брадър" в семейния живот.

Този шум е малко странен и в същото време показателен за спънките пред "голямото общество" на Дейвид Камерън - стремежа на премиера да даде повече власт на местните общности.

Много страни спазват стриктни правила за боклука. В някои части на Америка се проверява дали в общите кофи има боклук, който е можело да бъде рециклиран: грешките може да доведат до предупреждения и дори глоби.

В много европейски градове, в Брюксел например, на торбите с боклук трябва да има знак за общинския данък смет и полицията понякога претърсва съдържанието на торбите, които са без този знак, за да стигне до нарушителите. Това рядко влиза в националните новини.

Великобритания има истински проблем. От години тя се отървава евтино от боклука, като го изхвърля в останали от промишлеността изкопи, вместо да го рециклира или изгаря. Отпадъците обаче, запълващи изкопите, отделят парникови газове, докато гният, и могат да замърсят подпочвените води.

Британските общонационални правила и тези на ЕС вече сложиха край на използването на изкопи. Дебатът за откриване на алтернатива се оказва необичайно напрегнат.

Британски коментатори и политици смятат, че причината е националният ни характер. Типична британска черта е гражданите да се опълчват срещу разпореждащите се чиновници. Белязаните с чипове кофи и инспекторите по боклука са "не британски" и са в разрез с любимата ни идея за неприкосновеност.

Хора, които са екологично настроени, също смятат, че вината е на британската култура. Континентална Европа е пълна с "умни" заводи, които изгарят или преработват отпадъците в топлина и енергия, мърморят те. А у нас възраженията на местните жители често блокират с години изграждането на такива инсталации.

Ако "войните около боклука" наистина отразяват неизкореними черти на националния характер, това ще е лоша новина за голямото общество. Това би означавало, че британците са прекалено големи индивидуалисти, твърде заети с ежедневието на плътно населения си остров, че да приемат шокови промени за доброто на обществото.

А точно това - да накара хората да поемат нови отговорности, както за тях самите, така и за общността - е в основата на визията на Камерън.

На четири очи министри признават, че даването на повече права на местните власти - за изхвърлянето на боклука или за каквото и да е друго - има своите рискове.

Местният патриотизъм може да укрепи позициите не само на самоотвержените (т.е. хора, които искат да построят общинска сграда), но и на егоистите (които искат да попречат на построяването на всяка нова сграда в задния им двор).

Въпреки това реформаторите от коалицията са упорити. Те следят "войните за боклука " във Великобритания и виждат в тях примери за провалени стимули. Правителството на лейбъристите се опита да реши проблема с боклука повече на принципа на тоягата, а не на моркова, казват те.

Някои общински съвети сложиха по-малки кофи, за да наказват онези, които изхвърлят много боклук. По същата причина мнозина прибягнаха към събиране на боклука на две седмици (което също така спестява пари).

Имаше планове местните общини да "възнаграждават" домакинствата, които рециклират, но и да глобяват онези, които произвеждат огромно количество обикновен боклук.

В края на мандата си лейбъристите създадоха Комисия за планиране на инфраструктурата (КПИ), която има право да отхвърля местни възражения срещу проекти от национално значение. Уви, това най-вече улесняваше построяването на много големи инсинератори - или по-скоро щеше да го улесни, ако комисията бе просъществувала повече от 9 месеца.

Новото правителство възлага по-голяма надежда на стимулите, отколкото на наказанията. Пробното прилагане данък смет според количеството на боклука, бе отменено, а КПИ бе ликвидирана. На общините ще бъдат предлагани стимули да приемат инсинератори или анаеробни котли: вероятно евтино отопление или ток, или част от бизнесданъците, които плащат тези заводи.

Ще се насърчават малките проекти. Онова, което гласоподавателите наистина ненавиждат, казва Грег Баркър, министърът за климатичните промени, са големи заводи, захранвани с отпадъци отдалеч, без никаква полза за местния район.

Сипят се хвалби за Уиндзор и Мейдънхед, управляван от торите район западно от Лондон, който подписа договор с американската компания "Рисайкълбанк". В него се дават бонус точки на домакинства, които събират разделно боклука - стъкло, хартия, метал и други подобни.

Пробният период за почти 4000 домакинства показа, че те са изхвърляли една трета повече боклук за рециклиране в замяна на ваучъри за безплатно кафе и отстъпки в местните магазини. Схемата сега е в сила за целия квартал.

Експериментът оспорва общоприетата представа за британците и чувството им за неприкосновеност. Използват се електронни чипове. Кофите за рециклиране на боклука са претегляни при вкарването им в камионите, а идентификационният им номер се записван в компютър.

Тайната е в това да кажеш "моля ви" и "благодаря", обясняват местни служители. Хората не трябва да вземат кофи с чипове и могат да избират дали да се запишат в списъците за награди.

Само 65 домакинства са се отказали до момента от новите кофи за рециклиране на боклука. Схемата от Уиндзор не е съвършена и от нея бе извлечена още една поука. За да се избегне политическият кошмар с налагане на данък върху броя на кофите, тя разчита единствено на възнаграждаването на хора за килограмите боклук, който изхвърлят за рециклиране.

Това може да се окаже погрешно. Т.е. тези, които пият вносна минерална вода в стъклени бутилки (хубави и тежки) получават точки за разлика от по-екологично мислещите, които пият вода от чешмата.

Подходът обаче е прагматичен, каза Лиам Максуел, местният общинар, който стои зад експеримента. Идеята е да не се насърчават абстрактни "добродетели", а просто повече домашни отпадъци да отиват в кофите за рециклиране.

Понякога е трудно да разбереш голямото общество. Но когато говорим за него в светлината на куриозните британски войни около боклука, то изглежда означава следното: да се работи с хората такива, каквито са, а не каквито бюрократите биха искали те да бъдат.

Ако това проработи, наистина ще влезе в новините.