"Интернешънъл хералд трибюн": Мутрите още имат влияние

У�й �йството на Боби Цанков разтърси бедната балканска страна, пише Дан Билефски за в. "Интернешънъл хералд трибюн" и посочва, че в България от 1992 г. са извършени 191 поръчкови убийства.

Вестникът, глобално издание на "Ню Йорк таймс", припомня, че мутрите все още имат влияние в страната и определя Цанков като "криминален писател", който в първата си автобиографична книга "Тайните на мутрите" описва сцена, при която се среща с гангстерски бос, придружаван от шофьор и бодигард и е заплашен от смърт.

В сцена, подобна на тези от книгите си, 30-годишният Цанков беше застрелян миналия месец посред бял ден в центъра на София, допълва Билефски, който следи историята още от деня на убийството.

Жена му, полицайка, беше бременна в петия месец, а за убийството са обвинение бившите шампион и по борба Големият и Малкият Маргин. Малкият Маргин все още е на свобода, самият извършители също не са намерени, продължава статията.

Случаят е преценен като сериозен проблем за правителството на премиера Бойко Борисов, бивш бодигард и началник на полицията. Той беше избран през юли, като обеща да се справи с организираната престъпност

Борисов, наречен в България „Батман" заради усърдието си в борбата с престъпността, постигна рядък успех през декември със залавянето на група, извършвала отвличания, пише "Интернешънъл хералд трибюн".

Правителството и анализаторите заявиха, че това показва, че

засилените усилия за борбата с престъпността дават резултат.

"Ако някой може да разчупи хватката на организираната престъпност върху тази страна, това е Борисов", смята Филип Гунев, криминолог от Центъра за изследване на демокрацията.

„Той вижда своята борба срещу престъпността като историческа мисия и освен това мисли и говори като полицай, включително и със псувните".

България е една от най-корумпираните страни в Европейския съюз според "Прозрачност без граници" (Transparency International), припомня изданието. През 2008 г тя беше първата страна - членка на ЕС, чиято помощ е била спирана, за да не бъде открадната от организираната престъпност.

Корените на мутрите са в годините на студената война,

когато членове на клубове по борба, бокс и други спортове са били вербувани от комунистическия режим, за да служат като пазители на реда и като тайни агенти.

По време на вакуума във властта след колапса на комунизма, те образуваха мощна мрежа от трафиканти, рекетьори и престъпници. Днес могат да бъдат видени да карат големите си спортни автомобили в София.

Мутрите са проникнали в секторите от застраховането до строителството и туризма. Известни с имена като Баретата или Клюна. Те са в нощни клубове като Червило или Sin City и слушат чалга - българска музика с турски мотиви, изпълнявана от оскъдно облечени млади жени.

Приятелите на Цанков обясняват, че той е бил привлечен в света на мутрите от млад. Цанков е използвал връзките си, за да получи бързи пари, а в замяна работил за мафията. В подземния свят бил въведен от Клюна, а Баретата му е осигурявал коли и охрана.

Заместник-главният прокурор Камен Ситнилски е убеден, че атаката срещу Цанков е била професионално убийство. Цанков е предложил да помогне да се намерят свидетели, които да свидетелстват срещу братята Маринови по други случаи.

„Работата на Цанков като журналист и книгата му бяха в служба на организираната престъпност",

казва Ситнилски. „Той искаше да бъде известен. Беше чаровен млад мъж, но човек никога не можеше да знае дали казва истината, лъжа или продукт на собственото си въображение".

Криминалният репортер Богдана Лазарова (от Дарик радио - бел. ред.) смята, че преди смъртта му, полицията е използвала Цанков, за да разпространява дезинформация, с която „да дестабилизира съперничещите си банди". В замяна той е имал „неофициален имунитет".

По-рано е имало два опита за убийството на Цанков.

"Интернешънъл хералд трибюн" напомня, че през лятото на 2003 г, Цанков е бил арестуван след оплакване на бизнес-дамата Ваня Червенкова, която го обвинява, че я е измамил с 25 хиляди евро. Няколко седмици по-късно тя е простреляна шест пъти по време на пазаруване. Въпреки, че оживява и печели делото, не е получила и стотинка от парите.

„Боби беше професионален мошеник", определя го Червенкова. „Всички опити да го окачествят като разследващ журналист, убит заради работата си, са обида за истинските разследващи журналисти навсякъде".

Червенкова не смята, че със смъртта му е получила правосъдие. "Със своята внезапна смърт, той избегна наказанието", казва тя.

„Наказанието е за майка му, жена му и нероденото им дете. А след като съм била жертва на насилие, не смятам, че някой заслужава да умре като Боби. Само Бог може да дава и отнема живот", казва още тя, цитирана от Дан Билефски в "Интернешънъл хералд трибюн".