Георги Георгиев: Спазваме правилата в Гърция, а тук караме бясно

Георги Георгиев е човекът в нюзрума на Нова, който ежедневно се сблъсква с темата „пътна безопасност” и следи статистиката по пътищата. Специално за Vesti.bg отговори на въпросите ще се изкачи ли България в черната класация, защо не спазваме правилата и полицейският контрол или собственото ни съзнание за безценността на живота са по-важни на пътя?

-  Само преди няколко дни бе регистриран ръст на загиналите по пътя от началото на годината досега (с 43 души по данни на дирекция "Обществен ред и сигурност" към охранителна полиция) На какво се дължи според теб този ръст?

- За съжаление, всеки път, когато поглеждаме към черната статистика на пътя, просто достигаме до някакви цифри. И толкова. А зад сухите проценти и числа се крият стотици човешки трагедии, стотици съдби и истории. Вече свикнахме да се събуждаме с новини за поредния загинал на пътя, за поредното блъснато дете или премазан автомобил. А не трябва. Защото така си затваряме очите. И ставаме съучастници.

През последните години инцидентите на пътя започнаха да намаляват. До тази година, когато жертвите отново рязко започнаха да растат. А с това и трагедиите. Всеки на пътя се чувства безнаказан, пътищата са в ужасно състояние, контролът е почти нулев. Забраната на мобилните камери отново обърна статистиката – катастрофите стават все повече, а шофьорите започнаха да карат безобразно бързо.

Сега, докато катаджиите спират един водач за превишена скорост и му пишат акта на пътя, десетки други профучават безнаказано през патрулката. Освен това всеки знае, че ще подмине палката срещу някой лев. Чувството за безнаказаност замъглява всеки опит за спазване на правилата. А никой не е стигнал с повече от няколко минути по-бързо.

- Миналата година България бе на шесто място по жертви на пътя в Европа. Да очакваме ли тази година да се изкачим още по-нагоре в черната класация?

- Въпреки че всеки ден виждаме буквално премазани автомобили и сълзите в очите на някой на пътя, си казваме: „На мен не може да се случи”. Животът обаче показва друго. Заобикалянето на правилата е всъщност битка с разума ни, която никога не завършва с победа за нас. И статистиката го показва. За съжаление, в много от случаите поставяме на карта живота на най-близките си хора – караме безразсъдно бързо, докато на задната седалка са децата ни, качваме се пияни зад волана и до нас са приятелите ни, позволяваме на децата ни да шофират автомобила ни без книжка. Така се превръщаме в убийци на най-близките хора около нас.

С тревога преди дни стигнах до заключението, че всяка година поне една класна стая остава празна заради небрежността на родителите. Майките и татковците отделят хиляди левове за таблети, смартфони и други скъпи играчки на децата си, но не купуват столчета, в които да ги превозват на задната седалка. По-лошото – някои слагат пред себе си деца на 2, на 3 годинки и им позволяват да карат. Не мисля, че е честно да погубваме сами децата си.

- През изминалия месец статистиката посочи, че пешеходците продължават да бъдат основните жертви. Каква е основната причина – невнимание от страна на шофьорите или от страна на пешеходците?

- Пешеходците също често нарушават правилата – пресичат на неразрешени места, не гледат светофари, изскачат в последния момент. Освен това, ако погледнем колко нарушители от тях са санкционирани – ще видим, че контрол няма и пак опираме до чувството за безнаказаност.

- Носи ли българинът съзнанието, че трябва да спазва правилата на пътя?

- Веригата явно се къса на няколко места. И ще дам пример – защо спазваме правилата по пътищата в Гърция и защо тук караме бясно, не слагаме колани и шофираме без книжка. Явно санкциите и контролът са различни. Правила се спазват, когато има кой да следи дали ги спазваме. По-ефективният контрол обаче е вътре в нас. Собственото съзнание за това да опазим живота си на пътя и този на хората около нас е много по-силно от всякакви правила.

- Буквално преди дни обаче жителите на село Крушевец се надигнаха срещу решението да бъде пуснат под домашен арест полицаят, който прегази 11-месечно момиченце на тротоара. Това не е ли поредният случай, именно заради който хората не вярват в закона и респективно, в спазването му?

- Чувство за безнаказаност се формира всеки един ден. И този случай е един от многото, който показва, че правилата може да се прескачат, а санкции след това – няма.

- Какво мерки предприема полицията и съответните органи и институции, за да намали броя на жертвите по пътя и доколко ефикасни са тези мерки?

- Не трябва да упрекваме само полицията за безобразията на пътя. Понякога катаджиите са с вързани ръце. И забраната на фишовете от мобилни камери го доказва. Преди дори една празна метална кутия на пътя ни караше да се замислим, да ударим спирачката, да намалим скоростта и да продължим нататък. Сега не се и замисляме.

Разбира се, че са нужни далеч по-драстични мерки и санкции на пътя. Но всичко останало е в наши ръце – ако поне веднъж не подпъхнем двайсетачката в ръката на катаджията – ние сами променяме черната статистика. Ако поне веднъж, когато бързаме, решим да спазваме ограниченията – ние сами променяме черната статистика. Ако поне веднъж сложим столчета и колана на детето си – ние сами променяме черната статистика. Така че всичко е и в наши ръце.

- Какви са наблюденията ти от кампанията на Нова „СПРИ! Животът е с предимство” – за какво нарушения най-често сигнализират хората?

- Въпреки че все по-рядко се замисляме за безобразията, които стават по пътищата, има хора, на които им пука. Затова и всеки ден получаваме десетки сигнали. А хората ги вълнуват обикновени неща – от липсата на маркировка пред блока им до безразсъдното шофиране нощем из улиците на София. Аз ще се радвам, ако с нашите репортажи сме накарали поне един шофьор или пешеходец да се замисли или да намалим поне с една жертвите на пътя. Защото трябва да се борим за всеки живот. Все пак животът е с предимство!