Тази седмица държавници водиха преговори с лобисти за промени в Закона
за горите, след като президентът Росен Плевнелиев наложи вето на
поправките, които щяха да направят развитието на ски курортите много
по-лесно и евтино.
Ветото беше приветствано от премиера Бойко Борисов,
чието собствено правителство прокара поправките и който преди това
твърдеше, че те ще бъдат от голяма полза за зимната туристическа
индустрия в България, значителен източник на доходи за най-бедната
държава членка на ЕС.
Ветото на Плевнелиев върху закона, приет от собствените му парламентарни
съюзници (президентът е широко възприеман като българския Медведев,
поставен от Борисов) и обратът в позицията на премиера дойдоха след
уличи протести на природозащитници.
Протестиращите твърдят, че
поправките ще позволят на безскрупулни бизнесмени да вредят на околната
среда и областите с природна красота със зле регулирани ски проекти,
нещо, което вече се случи в някои части на страната, въпреки
съществуващото законодателство.
Не за първи път правителството на Борисов се забърква в законодателна
бъркотия
или отстъпва от политическите си позиции, пише изданието.
През януари то наложи
забрана на методите за проучване и добив на шистов газ (т. нар.
фракинг) и оттегли разрешителното за проучване, предоставено на
американската енергийна компания Шеврон, след също толкова шумни, но не
особено многочислени протести.
На следващия месец България се отказа от
ратифицирането на Международното споразумение за борба с фалшифицирането
(АКТА), също след протести на гражданите, този път предизвикани от
желанието на българите да запазят неограничен достъп до пиратско
съдържание в интернет.
През април 2011 г. в последния момент бяха приети поправки в закона за
възобновяемите енергийни източници, които създадоха ограничителни
условия за обещаващия сектор на ветропарковете в България и това наложи
някои инвеститори в сектора да замразят проектите си.
Сега може да е
по-трудно правителството да постигне целите си за енергия от
възобновяеми източници.
Освен това Борисов попари и смрази и други енергийни проекти, сред които
проектът за атомна централа Белене, от който в крайна сметка се отказа
по-рано тази година, и от предложените конкуриращи се проекти за
газопроводи "Южен поток" и "Набуко", подкрепени съответно от Русия и ЕС.
Някои възприемат отклика на правителството на общественото
противопоставяне като нещо много положително, като се имат предвид
историята на тоталитаризъм, и в последно време, апатията на обществото в
България.
Но според критиците податливостта и на улични протести, и на
сенчести лобисти, е нездравословно и създаденото объркване в политиката
вреди на страната.
"Промените в позициите на правителството по противоречиви въпроси
произлизат главно от начина, по който то създава регулациите - без
подходящо обществено допитване, без никакви разумни аргументи и факти,
подкрепящи законопроектите", казва Светла Костадинова, изпълнителен
директор на Института за пазарна икономика в София.
"Това от своя страна
създава пространство за лобиране и води до несигурна среда за
инвеститорите, както български, така и чуждестранни. Те не могат да
планират предварително и се въздържат от предприемане на действия.
Дилемата опазване на горите - развитие на туризма винаги ще съществува и
поради това е необходим широк дебат и диалог, основан на факти, цифри и
варианти за действие", допълва тя.
