В югоизточната част на Европейския съюз предупредително светнаха цял куп червени лампички, на които останала част от Европа би трябвало да обърне внимание, пише британският в. "Файненшъл таймс".
Свалянето на българското правителство след протести миналия месец беше омаловажено от някои анализатори като поредна реакция срещу "мерките за строги икономии".
Но предвид падането по сходен начин на румънското правителство и произтеклите сътресения миналата година, както и предизвикателното приемане тази седмица в Унгария на промени в конституцията, които според опонентите им заплашват демократичните ценности, говорят за нещо по-дълбоко.
Протестите в България, с 300 хил. участници в 25 града,
бяха най-големите в страната
след онези през 1997 г., предизвикани от финансовата криза, или протестите, сложили край на комунизма през 1989 г., посочва вестникът.
За разлика от тогавашните протести, сегашните не бяха оглавени от опозиционни партии и доминирани от студентите. Те бяха подети от граждани на средна възраст, разгневени от главоломно растящите сметки за отопление.
Участниците в тях скандираха "Без партии", а проявите продължиха дни след като правителството на премиера Бойко Борисов подаде оставка.
Протестиращите настояваха за свикване на Велико народно събрание за промяна на конституцията, така че мнението на гражданите да има повече тежест.
Това не бяха протести срещу икономиите
България - отличник по стандартите на ЕС - не преживя същите драматични фискални ограничения като някои съседни страни. Протестите по-скоро бяха срещу целия политически елит и "системата", провалила усилията на българите да свържат двата края с най-ниските средни доходи в ЕС.
Тук има известни прилики с подкрепата на италианците за "Движение 5 звезди" на Бепе Грило и обезвереността от статуквото в страните в периферията на еврозоната.
В бившите комунистически страни, сега членове на ЕС, се наблюдава обаче още нещо: отхвърляне на "прехода" - неспокойните 20 години на разместване на пластовете, които те преживяха, за да влязат в съюза.
Идеята беше, че преходът беше мъчителен, причини страдания,
но се очакваше животът ни да стане съвсем друг
Надявахме се да живеем ако не като германци, то поне като гърците, но това така и не стана, казва, цитиран от вестника, председателят на софийския Център за либерални стратегии Иван Кръстев.
Българите обвиниха за високите сметки на тока, предизвикали демонстрациите, зле извършената приватизация, дала регионалните монополи в ръцете на чужди компании, за които се смята, че са доста комфортно свързани с правителството и регулаторните органи.
Скандиранията "мафия" обаче са кратката формулировка за шуробаджанащина сред политическия елит и връзките му с магнати, натрупали милиони от прехода, а в някои случаи и с организираната престъпност.
Гражданите смятат, че рухването на комунизма даде възможност за просперитет на тези групи, но не и на обикновените хора, казва Кръстев.
Реакцията на ЕС беше да потърси по-голяма пръчка,
за да санкционира отстъпленията от демокрацията в някои страни членки.
Четири държави начело с Германия миналата седмица призоваха ЕС да използва нови лостове за справяне със страните, нарушаващи "основните му ценности", включително замразяване на европейски фондове.
Според Кръстев обаче останалите страни в Евросъюза би трябвало да положат повече усилия да разберат какво се случва в комунистическия някога Югоизток.
Те би трябвало да се ангажират повече с дългосрочното изграждане на институции в тези държави, отбелязва "Файненшъл таймс".
Ако това не стане, има опасност отрицателните последици на прехода да се разпространят и то не само в други бивши комунистически членки на ЕС, но и в страни от бивша Югославия, които дори още не са се присъединили, но където изгледите за евентуално членство отдавна се смятат за най-сигурната гаранция за стабилност, допълва вестникът.
