"Файненшъл Таймс": Вотът беше политическо упражнение

Т�и �и (малцина) българи, които успяха да стигнат до урните на вчерашния референдум за ядрената енергетика, гласуваха за по-нататъшно развитие, съобщава британският в. "Файненшъл Таймс" в кореспонденция от София (blogs.ft.com).

"Вотът беше политическо упражнение, което вероятно няма да доведе до строежа на нови ядрени централи в скоро време. Но то беше необичайна проява на подкрепа за силно критикуваната индустрия. Колко други държави членки на ЕС биха гласували "за"?

Първоначалните данни сочат, че 60% са гласували за нова ядрена централа, но участието е било малко над 20 на сто, което означава, че вотът няма да има задължителен характер.

По-нататък в статията е описана историята на проекта АЕЦ "Белене" и инициативата на БСП за референдум. Подчертава се, че централата би изисквала инвестирането на 10 милиарда евро, около една четвърт от БВП на България.

Отбелязва се също, че проектът на руската държавна компания "Росатом" предизвиква безпокойство от влиянието на Москва в енергийния сектор в България, вече твърде зависим от руския газ.

Авторът пише, че заради ограничения бюджет на България, вероятното умерено търсене на енергия в дългосрочен план заради повишаващите се цени и намаляването на населението, мнозина анализатори смятат, че новата ядрена централа се превръща в ненужен лукс.

Решението на БСП да инициира референдум, за който знаеше, че в най-добрия случай няма да има категоричен резултат, трябва да се възприема в контекста на предстоящите парламентарни избори през юли, се казва в статията.

В заключение авторът пише: "Социалистите вероятно успяха да мобилизират твърдото си ядро. Но липсата на обществен ентусиазъм за референдума показва, че ядрената енергия вече не е онази гореща тема, която беше преди. Възобновяването на строежа на Белене изглежда далечна перспектива.

В края на кореспонденцията от София е цитиран Томаш Даборовски, енергиен аналитик от Центъра за източни изследвания във Варшава, който казва:."Грешно е да се очаква, че референдумът ще засегне по някакъв начин ядрената програма на България.

На първо място кампанията беше силно политизирана и беше по-скоро като политически тест преди парламентарните избори през юли, отколкото да целеше вземането на решение по приоритетите в енергийната политика.

На второ място въпросът за референдума беше подвеждащ и обърка избирателите. Не беше ясно дали гласуването с "да" означава строеж на нова ядрена централа в Белене или продължаване на плановете за строеж на седми реактор в настоящата централа в Козлодуй - програмата на правителството.

Накратко, вдигна се много шум, но точно сега се върнахме в начална позиция. Насоката на бъдещото развитие на ядрената програма на България остава неясна".