Авторитетният "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (FAZ.net) посвещава на случая "Желева" цели три статии - обширна информация, започваща от първа страница на вестника, лаконичен редакционен коментар и обстоен анализ от Михаел Мартенс.
Щеше да е изненада, ако ЕП този път не се бе възползвал от властта си да одобрява новата Европейска комисия като цяло и бе приел безропотно предложението на председателя на комисията Жозе Мануел Барозу.
Преди пет години жертвата, оправдано или не, беше италианецът Роко Бутильоне, а този път - предвидената за комисар по международното сътрудничество и хуманитарна помощ българка Румяна Желева.
Тя поне улесни нещата за Барозу и за ЕП като официално сама оттегли кандидатурата си и същевременно подаде оставка като външен министър.
При положение, че г-жа Желева продължава да бъде подкрепяна от едната фракция, към чието партийно семейство принадлежи, но се отхвърля от трите останали фракции, можем да заключим, че не е ставало дума само за компетенции или данни за финансовото й състояние.
Парламентът просто искаше да демонстрира малко мускули. Това се казва в краткия редакционен коментар на ФАЦ.
Борисов опозна усещането за поражение
Много по-обстоен е анализът на балканския кореспондент на вестника - Михаел Мертенс. Ето какво пише той:
Българският министър-председател Бойко Борисов, спечелил през месец юли 2009 г. първите парламентарни избори след приемането на България в ЕС, през тези дни придоби нов опит - опозна усещането за политическо поражение.
Досега той нямаше тази възможност, защото възходът на Борисов и неговата твърде пъстро съставена партия ГЕРБ досега беше неудържим от нищо и никого.
На гладкия Брюкселски паркет бившият телохранител на сваления комунистически диктатор Тодор Живков обаче все пак се подхлъзна.
За въздействието на това поражение в самата страна е на първо време без значение дали обвиненията срещу неговата външна министърка, която Борисов искаше да изпрати за еврокомисар в Брюксел, са оправдани или не.
До доказване на противното има редица аргументи, че тук действително бе инсценирана кампания срещу г-жа Желева, при което не на последно място вътрешнополитическите противници на Борисов, които досега просто нямаха коз срещу него, злоупотребиха с европейската сцена за едно чисто българско окалване, пише Мартенс.
Авторът припомня още веднъж цялата история около Желева и я свързва с българската вътрешна политика.
Цитира се изказването на шефа на социалдемократическата фракция в ЕП Мартин Шулц, че Желева и нейната некомпетентност били представителни за правителството на Борисов. След този цитат Мертенс продължава така:
Критиката от Брюксел - с двойна острота
Ако български опозиционен лидер бе казал нещо подобно, то това нямаше да произведе никакво впечатление в България.
Изречена от водещ европейски политик обаче, критиката придоби двойна острота, защото българите нямат доверие в собствените си институции - те вярват повече на европейските.
Ето защо и постът еврокомисар е един от най-важните, които София определя, пише Мартенс.
Анализът му завършва така: В България отхвърлената кандидатура на Желева бе често окачествявана като "срам", но, както често става, този позор бе оценен като домашно производство. Например в един саркастичен коментар на вестник "Труд" в общи линии се казва, че очевидно ЕС продължава да е единствената възможност за отърваване от неудобни политици като Желева.
В друг вестникарски коментар се казва, че ако Желева действително е излъгала за миналото си като бизнесдама, то кандидатурата й е трябвало да бъде оттеглена с усет за стил и достойнство, а не след окалващата кампания на български депутати, дължащи кариерите си на купени гласове или на подкрепата от страна на организираната престъпност.
