Европейските медии: Политическа несигурност след изборите в България

Поляризация, блокиране, парализа...Това бяха най-често използваните думи от политолозите, за да характеризират следизборната ситуация в България, съобщава френският вестник "Фигаро" в статия, озаглавена "В България си поръчват от същото и започват отначало".

В съответствие с прогнозите нито една голяма партия не получи достатъчно гласове, за да управлява сама страната, въпреки че много бивши министри от ГЕРБ заявиха, че са готови да поемат отново юздите на властта. Но с изключение на симпатизантите на Кунева, възможностите им за съюз са изключително ограничени, дори невъзможни, включително широка коалиция между левицата и десницата по германски модел, предложен от ЕС.

Българската дясноцентристка партия на бившия премиер Бойко Борисов спечели с малка преднина парламентарните избори, които се проведоха в неделя, но не успя да си осигури мнозинство и може да не успее да сформира правителство, след като другите партии заявиха, че не биха работили с ГЕРБ, пише вестник "Файненшъл таймс".

Резултатът може да означава продължаване на нестабилността и нови протести в България, само три месеца след като кабинетът на Борисов бе свален от улични демонстрации.

Изборите бяха помрачени от обвинения за опити за измами и се проведоха на фона на силното разочарование от политическата класа.

Напълно изолираните в България консерватори имат слаби шансове да сформират правителство след малката им преднина на предсрочните парламентарни избори, които оставят най-бедната страна в ЕС в политическа несигурност, коментира АФП.

Партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов, която бе свалена от власт от уличните протести през февруари, е начело с 30,71% от гласовете, претърпявайки силен спад в сравнение с подкрепата на 39,7% от избирателите през 2009 година.

Бившият каратист запази силното си очарование пред народа и успя да извоюва преизбиране на партията си, което е прецедент в историята на страната след падането на комунизма преди 23 години. И това стана въпреки ожесточените протести през зимата срещу скъпото електричество, бедността и корупцията, които доведоха до оставката на кабинета и предсрочните избори.

Социалистическата партия, която обвини съперника си, че е манипулирал вота, се нарежда на втора позиция с 27,02%, или с над 10% повече от резултатите на партията през 2009 година.

Българската консервативна партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов не успя да събере достатъчно гласове, за да спечели мнозинство на изборите в неделя. Тя вероятно ще се затрудни в намирането на партньори за формирането на коалиция, коментира радио "Дойче веле".

След преброяване на почти всички бюлетини Централната избирателна комисия обяви, че дясноцентристската ГЕРБ води с около 31%, следвана от социалистите с 27%.

Единствените други партии, които влизат в парламента, са партията на турското малцинство ДПС с около 10% и националистическата „Атака” с малко над 7%, сочат резултатите.

Партията на Борисов ще направи опит да формира коалиция и вероятно ще се затрудни в това да намери партньори.

Останалите партии обявиха, че не са склонни да сътрудничат с консерваторите. Ако ГЕРБ не успее да формира управляваща коалиция, мандатът ще бъде предаден на социалистите, които заявиха, че целта им е да предотвратят връщането на власт на Борисов.

Злополучното управление на българската дясноцентристка партия ГЕРБ под председателството на Бойко Борисов вчера завърши с предсрочни парламентарни избори. Бившата управляваща партия спечели най-много гласове - 31%, или около 97 места в 240-местния парламент, съобщава "Ню Юръп".

ГЕРБ обаче е политически изолирана от останалите три партии, които ще влязат в парламента, а новото правителство най-вероятно ще представлява широка коалиция на „националното спасение”, водена от БСП с 27%, или 87 места в парламента, и с участието на ДПС (9% и 34 места) и „Атака” (7% и 24 депутати).

Така формираното коалиционно правителство ще бъде ръководено от бившия финансов министър Пламен Орешарски, докато Сергей Станишев ще остане лидер на Партията на европейските социалисти и ще бъде един от сериозните кандидати за председател на Европейската комисия след изтичането на последния мандат на настоящия председател Жозе Мануел Барозу.

Първата задача на новото правителство в България ще бъде да поднови демократичното управление на страната, борбата с корупцията, която при предходното правителство достигна рекордни нива, и да помогне за възстановяването на икономиката и отпускането на европейските фондове.

Централната избирателна комисия на България днес потвърди неубедителната изборна победа на консервативната партия ГЕРБ, ръководена от бившия премиер Бойко Борисов, която бе свалена от власт тази зима, пише в. "Монд".

Според резултатите ГЕРБ няма да получи мнозинство в парламента, така че формирането на правителство се очертава рисковано. Всички останали партии изключват коалиция с ГЕРБ.

Скандалът с телефонните подслушвания от страна на вътрешното министерство по време на управлението на партията породи атмосфера на недоверие към политическата класа в страна, чиято съдебна система продължава да бъде обект на наблюдение от ЕС.

Партията на бившия премиер Бойко Борисов, ГЕРБ, спечели с малка преднина предсрочните парламентарни избори в България, но политическият хаос в страната изглежда няма да спре, тъй като оспорваните резултати подсказват, че формирането на коалиционно правителство ще бъде много трудно, коментира „ИЮ Обзървър”.

Резултатите от изборите не благоприятстват за формирането на стабилно правителство, тъй като нито ГЕРБ, нито БСП имат достатъчно места в парламента, за да формират сами кабинет, а коалирането между двете партии е напълно изключено.
Лидерите на другите две партии, които влязоха в парламента, вчера също изключиха да участват в коалиция с ГЕРБ, обвинявайки партията в корупция и измама.

При близо 70% преброени бюлетини резултатите от изборите в България показват подкрепа от 31,4 % за партия ГЕРБ и 27,4% за БСП, съобщава Би Би Си.

Така досегашният премиер Борисов не успя да спечели убедително и сега трябва да се опита да формира коалиционно правителство, което според анализаторите ще бъде нелека задача.

Избирателната активност бе под 50%, а вотът бе белязан от апатията на електората и обвиненията за измами.

Така в най-бедната страна от ЕС се задава нова политическа несигурност, докато основните партиите ще трябва да се борят за място в управлението.