Кв вито и критики да се отправят към правителствените антикризисни
мерки, най-доброто е, че вече ги има. По-лошо беше, когато не беше ясно
какво всъщност искаме да направим. Сега дори и да има слаби моменти в
тези мерки, най-важно е, че са налице.
Разбира се, има една илюзия, че зорът беше дотук и сега щом
има мерки, всичко тръгва по мед и масло. Но тези мерки трябва да се
изпълняват, и то добре.
От 59 предложения 25 изискват промени в различни
закони. Значи на първо време парламентът не трябва да проточва
законодателната част на антикризисната програма. Ако това стане, може
всичко да се окаже буря в чаша вода и да няма никакъв ефект.
Проблемът
не е само в мерките, а и във времето, за което ще бъдат приложени -
колкото по-рано, толкова по-добре.
От друга страна, в част от тях има
известна неяснота. Тепърва трябва да бъдат определени конкретните
институции и хора, които трябва да реализират тези мерки. И големия
въпрос, пред който ще се изправи правителството, е имаме ли капацитет да
ги прилагаме.
Например една от мерките, на които се възлага най-голяма
надежда и се очакват 500 млн. лв. в бюджета от нея, е продажбата на
въглеродни емисии. А всъщност ние нямаме никакъв опит в това. Много е
важно да бъде подкрепена администрацията в изграждането на този
капацитет.
В някои от тях има известна неяснота. Например мярка номер 1
звучи така: "Да бъде набавен допълнителен вътрешен и външен финансов
ресурс с цел укрепване на фискалния резерв."
Някой трябва да каже какво
означава набавяне на външен ресурс, това означава ли, че ще вземаме заем
Ако да - от кого, при какви условия?
Сега сме съвсем в началото на пътя
на антикризисните действия вече не само на правителството, но и на
цялата държава. Предстои много сериозна работа и би трябвало да има
структура, която да наблюдава изпълнението.
Това не е работа на
тристранния съвет, нито само на правителството. Защото изпълнението
трябва да се следи непрекъснато от орган за ранно сигнализиране, ако
някъде има проблем.
Защото може някои от мерките в един момент да спрат
да дават ефект и трябва бързо да се сменят. Не става въпрос за
административна структура, която да изяде част от икономиите, които ще
направим с мерките. Това би могло да бъде структура, създадена към
парламента и да включва представители и на кабинета, и на
неправителствени организации. Там ще се чуват най-важните гласове - за
ефекта от мерките.
С приемането на мерките сме изкачили само първото
стъпало, а стълбите са много и стръмни. Ние българите обичаме да се
движим в кръг.
Казвам това по повод мярката, която предизвиква най-много
дебати - за изплащането на болничните. Точно преди 10 години беше прието
решение първите три дни от отпуските по болест да се изплащат от
работодателите, останалите от НОИ. С тенденция този срок да се
увеличава, както е в ЕС.
Презумпцията беше, че те могат най-добре да
осъществяват контрола над болничните и така ще имат най-голям интерес от
това. Работодателските организации обаче правиха-струваха и след четири
години успяха да отменят този текст.
Сега той пак сме на изходна
позиция, но вече са замесени и работещите. Нека да видим как ще
заработят, какъв ще бъде ефектът от него и тогава, ако трябва да го
поправим. Целта е да се намалят фалшивите болнични, но дали това е
правилната стъпка, нека да се тества и едва тогава да се смени, ако
трябва.
Източник:
БГНЕС
