Добри мерки са бързите

К�в �вито и критики да се отправят към правителствените антикризисни мерки, най-доброто е, че вече ги има. По-лошо беше, когато не беше ясно какво всъщност искаме да направим. Сега дори и да има слаби моменти в тези мерки, най-важно е, че са налице.

Разбира се, има една илюзия, че зорът беше дотук и сега щом има мерки, всичко тръгва по мед и масло. Но тези мерки трябва да се изпълняват, и то добре.

От 59 предложения 25 изискват промени в различни закони. Значи на първо време парламентът не трябва да проточва законодателната част на антикризисната програма. Ако това стане, може всичко да се окаже буря в чаша вода и да няма никакъв ефект.

Проблемът не е само в мерките, а и във времето, за което ще бъдат приложени - колкото по-рано, толкова по-добре.

От друга страна, в част от тях има известна неяснота. Тепърва трябва да бъдат определени конкретните институции и хора, които трябва да реализират тези мерки. И големия въпрос, пред който ще се изправи правителството, е имаме ли капацитет да ги прилагаме.

Например една от мерките, на които се възлага най-голяма надежда и се очакват 500 млн. лв. в бюджета от нея, е продажбата на въглеродни емисии. А всъщност ние нямаме никакъв опит в това. Много е важно да бъде подкрепена администрацията в изграждането на този капацитет.

В някои от тях има известна неяснота. Например мярка номер 1 звучи така: "Да бъде набавен допълнителен вътрешен и външен финансов ресурс с цел укрепване на фискалния резерв."

Някой трябва да каже какво означава набавяне на външен ресурс, това означава ли, че ще вземаме заем Ако да - от кого, при какви условия?

Сега сме съвсем в началото на пътя на антикризисните действия вече не само на правителството, но и на цялата държава. Предстои много сериозна работа и би трябвало да има структура, която да наблюдава изпълнението.

Това не е работа на тристранния съвет, нито само на правителството. Защото изпълнението трябва да се следи непрекъснато от орган за ранно сигнализиране, ако някъде има проблем.

Защото може някои от мерките в един момент да спрат да дават ефект и трябва бързо да се сменят. Не става въпрос за административна структура, която да изяде част от икономиите, които ще направим с мерките. Това би могло да бъде структура, създадена към парламента и да включва представители и на кабинета, и на неправителствени организации. Там ще се чуват най-важните гласове - за ефекта от мерките.

С приемането на мерките сме изкачили само първото стъпало, а стълбите са много и стръмни. Ние българите обичаме да се движим в кръг.

Казвам това по повод мярката, която предизвиква най-много дебати - за изплащането на болничните. Точно преди 10 години беше прието решение първите три дни от отпуските по болест да се изплащат от работодателите, останалите от НОИ. С тенденция този срок да се увеличава, както е в ЕС.

Презумпцията беше, че те могат най-добре да осъществяват контрола над болничните и така ще имат най-голям интерес от това. Работодателските организации обаче правиха-струваха и след четири години успяха да отменят този текст.

Сега той пак сме на изходна позиция, но вече са замесени и работещите. Нека да видим как ще заработят, какъв ще бъде ефектът от него и тогава, ако трябва да го поправим. Целта е да се намалят фалшивите болнични, но дали това е правилната стъпка, нека да се тества и едва тогава да се смени, ако трябва.