Ежедневникът "Пресе" публикува под заглавие "Само добри новини за Бойко Борисов" статия на Юта Зомербауер за българските медии.
Следва текстът с незначителни съкращения:
"В България е в процес съмнителната смяна на собственика на медийна група, която засяга и интересите на инвеститора Карл Хабсбург.
Има опасност от създаване на вестникарски монопол и от задушаване на критичните гласове.
Ако в медийния свят, чийто живот в демократична България е кратък, съществува нещо като традиционни вестници, то днес те могат да бъдат открити на адрес "Цариградско шосе" 47.
Водещите още през 90-те години "24 часа" и "Труд" се печатат в собствена печатница, както и седмичниците и списанията на "Медийна група България", чийто мажоритарен собственик от 1996 до 2010 г. бе германската група ВАЦ.
Днес по коридорите на комбината се усеща нервност, ежедневно сред сътрудниците се разпространяват нови слухове, тъй като е възможно в България да бъде създаден проправителствен медиен монопол, който напомня за дните, когато от номер 47 се разпространяваха пропагандни лозунги, днес разбира се при пазарноикономически условия.
Идните седмици "Медийна група България" ще се сдобие с нов собственик. Сделката ще стане при закрити врати, като фигуриращите в договорите имена на кредитори и нови собственици често ще са имена на подставени лица.
Продажбите в българския медиен свят са уравнение с много неизвестни.
Собствениците са като матрьошки, от всяка кукла излиза нова, заявява медийният експерт Орлин Спасов.
Някои наблюдатели дори се опасяват, че скоро 98% от българския печатен пазар ще бъдат в ръцете на смятаната за пропартийна "Нова българска медийна група". Това ще представлява най-високата концентрация на вестникарския сектор в ЕС.
Българските медии се инструментализират за политическо и икономическо упражняване на власт, коментира западен дипломат, пожелал анонимност. Медийната битка в България започва с напускането на ВАЦ в края на 2010 г.
Вестниците бяха продадени на група български инвеститори с мажоритарни собственици Огнян Донев, шеф на "Соффарма", и Любомир Павлов, от една страна, и на инвеститорската група "БГ приватинвест" на австриеца Карл Хабсбург, германския гражданин Даниел Рутц и Христо Грозев, живеещ във Виена български медиен предприемач.
Още тогава интерес към сделката прояви още една медийна група - "Нова българска медийна група" (НБМГ) на Ирен Кръстева и на сина й Делян Пеевски, представляващ интересите на ДПС.
След идването на Бойко Борисов на власт през 2009 г. рязко се променят и вестниците на НБМГ: от явно антиправителствени в клакьори на властта. Ликът на премиера, който отдава голямо значение на медийния си имидж, е редовно на първа страница, изданията са пълни с материали за членове на кабинета.
НБМГ се финансира предимно от "Корпоративна търговска банка" , в която са вложени големи суми държавни пари. Новите българо-германо-австрийски собственици нямат успех със своя медиен експеримент.
Според добре запознати вестниците са на загуба, през последните години тиражите на "Труд" и "24 часа" са паднали на 20-30 хиляди, което е една трета от предишния тираж.
Стойността на "Медийна група България" е намаляла от 40 милиона евро (продажна цена на ВАЦ) на 23-28 млн. Към това се прибавят и разприте между собствениците.
Грозев/Хабсбург се смятат за изиграни от Павлов/Донев.
В момента в София текат четири процеса. "Карл Хабсбург - медиен цар на Балканите" е по-скоро невярно твърдение на "Зюддойче цайтунг".
Тъй като той не беше открит за коментар въпреки неколкократните опити на германския "Пресе ам зонтаг", становище изказа неговият приближен Грозев: "Бяхме наивни да мислим, че в България има многообразие на медиите. Сега сме по-умни."
Но и мажоритарните собственици Павлов/Донев попаднаха под натиск. Критичният към правителството журналист Иван Бакалов твърди, че са влезли в конфликт поради неудобни за правителството материали. По-конкретно в конфликт с Бойко Борисов. Премиерът искал да ги "отстрани".
Сътрудник на мениджмънта на "Медийна група България" потвърди тази теза. През 2012 г. вестникарският ландшафт е разтърсен от "медийна война".
Вестниците на НБМГ и "Медийна група България" започват кална битка на страниците си с цел дискредитиране на противниковия собственик и фирмата му. Междувременно прокуратурата се включва в разследване срещу Павлов/Донев с подозрение за пране на пари, фалшификация на документи и укриване на данъци.
Собствеността на двамата е замразена до днес. Може да се предположи, че "съдбата на разследването зависи от това дали ще се оттеглят от издателския бизнес", пише интернет-порталът "Медиапул".
Вероятно скоро и това ще се случи. Фирмата е приписала 15 милиона кредит на "Инвестбанк", малка банка, до скоро не особено стабилна, която чрез сложни участия е свързана и с НБМГ.
Като нова собственичка и оперативна шефка е определено да бъде поставена бившата главна редакторка на "24 часа" Венелина Гочева. Тя също е приближена на правителството. Някои наблюдатели тълкуват сделката, която трябва да бъде финализирана до началото на март, като "междинно решение", докато бъде намерен друг (чуждестранен) инвеститор. Това е оптимистичната версия. Но ако все пак зад сделката стои НБМГ, групата и в бъдеще няма да се разкрие като собственичка.
"Пеевски не иска да се декларира като новия медиен цар на България", заяви източник от концерна.
Медийният експерт Спасов също споделя това мнение и сочи големия нерешен проблем на бранша: непрозрачните структури на собствеността. "Официалният" монопол няма да има за последица единствено бурната реакция на обществеността, той ще предизвика неприятни интервенции на българската Комисия по конкуренцията и критика от Брюксел. Остава въпросът има ли интерес българското правителство от концентрация на медиите.
Западен дипломат предполага, че "правителството има краткосрочен интерес от консолидиране". Борисов и кабинетът се надяват на втори мандат, но вероятно гласовете на парламентарните избори през лятото няма да стигнат за еднопартийно правителство.
Дали не се поддава на изкушението да влияе на обществеността още по-силно, отколкото прави това сега? За никого не е тайна, че премиерът следи отблизо медиите. Като борец срещу организираната престъпност във вътрешно министерство, където започва своята кариера, той беше известен с тесните връзки, които поддържаше с медиите.
През май 2010 в писмо до главните редактори в страната той попита: Вярно ли е, че правителството упражнява натиск върху пресата? Разбира се, че не, отговориха вестникарите.
Организации като "Репортери без граници" виждат положението по-различно: България , която през 2006 г. се класира на 35-то място по свобода на словото (най-добрата класация досега), се върна на 80-то място, последно сред държавите на ЕС.
В комбината на "Цариградско шосе" се чувства духът на промяната на собствеността още преди финализирането на сделката. Един пример: на журналист бе отказано публикуването на интервю, представящо премиера в не особено благоприятна светлина.
Аргументът бил, че "такива материали вече не се публикуват." Още сега мнозинството от медиите са на страната на силните. Един ден обаче вестниците могат да се обърнат и срещу тях."
