Цифровизацията покрива и Западните покрайнини

След спирането на аналоговия телевизионен сигнал в края на септември българите, живеещи в сръбските градове Цариброд и Босилеград, останаха без достъп до телевизионно съдържание на български език. Месец и половина по-късно има значително подобрение, съобщи Мария Стоянова от СЕМ.

В интервю за "Фокус" тя уточни, че цифровизацията е замислена за държавите, в които се провежда, а не за съседни държави. Сърбия има други честоти и друг процес на цифровизация, различен от българския, и това е причината цифровият сигнал да не стига до сънародниците ни отвъд границата.

"Този проблем възникна след цифровизацията – те вече нямаха възможност да гледат телевизия заради международните спогодби и договорености между отделните държави, които са постигнати още преди много години, и които разпределят честотния спектър в Европа", поясни Стоянова.

След получените сигнали и усилията на представители на българските общности в Босилеград и Цариброд, със съдействието на СЕМ е започнала активна комуникация с компанията "НУРТС Диджитъл", която извършва цифровизацията.

По думите на Стоянова от компанията са реагирали с разбиране и без да имат задължение за това, доброволно са отделили финансов и човешки ресурс за решаване на проблема. Изпратени са мобилни групи да тестват сигнала, като към тях се е присъединил Александър Димитров от Босилеград – един от хората, алармирали институциите за проблема. След предприетите действия е установено, че в Босилеград сигналът вече е достатъчно добър, но продължава работата за да се покрият и околните села.

Мария Стоянова изрази надежда, че в най-скоро време в Западните покрайнини ще може да се гледа безплатно българска телевизия с качество, каквото е било досега, но с по-голямо разнообразие, тъй като ще се хващат не две-три програми, а 10 или 11. Тя подчерта, че това е много важно за този регион, където основна цел е да се съхрани майчиния език и да има директен достъп до информация от България.