Б ългария отдавна е аномалия в Европа – страна членка на Европейския съюз и НАТО, и въпреки това чувстваща се близка с Русия. Това напрежение стана още по-остро около безизходицата с Украйна, като мнозина се чувстват под натиск да избират между Москва и Брюксел, пишат авторите Матиас Уилямс и Цветелия Цолова в материал за Ройтерс, озаглавен „България е разделена между стари приятели и нови партньори заради Крим“.
България е изправена пред най-тежкия си тест за лоялност към ЕС след присъединяването ѝ през 2007 г. и не се поколеба, макар да рискува икономически трудности и вътрешни реакции, които може да разклатят крехката коалиция на премиера Пламен Орешарски.
Опасността за правителството е партия „Атака”, на чиято подкрепа социалистите разчитат, за да останат на власт, и която може да изпълни заплахата да оттегли неофициалната си подкрепа за кабинета, ако София се съгласи с още санкции на ЕС срещу Кремъл.
България е по-уязвима от политическата криза около Крим, в сравнение с други бивши държави зад Желязната завеса, като прозападната Полша или съседната ѝ Румъния, която още по комунистическо време започна да се отдръпва от Москва и е по-малко зависима от руски енергийни доставки.
Много бивши комунистически държави в ЕС запазиха връзки с Москва, но повечето гледат на Русия като на бивш окупатор и все още заплаха. България е различна, защото вижда Москва като приятел. Ако се съберат икономическите и културните им връзки, тя вероятно е най-близката до Москва членка на ЕС. Но София се съгласи с първоначалните европейски санкции срещу Москва и външният ѝ министър каза в интервю, че страната няма да налага вето на още наказателни мерки.
Няма да налагаме вето, но същевременно няма да настояваме за такива санкции, каза Кристиан Вигенин пред Ройтерс. За нас рисковете са високи, ние сме една от най-уязвимите страни. Партньорите ни го знаят много добре. Разбира се, най-големият риск е в енергийните доставки, особено на газ, добави той.
България бе най-поддаващият се на влияние съюзник на Москва по време на СССР и до ден днешен лидерите ѝ трябва да парират обвинения, че страната е
руският „Троянски кон“ в ЕС,
работещ тайно за интересите на Кремъл, продължава статията.
Страната почти изцяло зависи от руските енергийни доставки – тя купува 85% от газа си от „Газпром“, единствената ѝ петролна рафинерия се контролира от „Лукойл“, а единствената ѝ ядрена централа работи с руско гориво.
Въпреки че преди 10 години се присъедини към НАТО, въоръжените сили на България са в подобна зависимост от руски доставки на резервни части за съветските си изтребители и танкове.
Русия е вторият най-голям търговски партньор на България и налагането на твърди икономически санкции на Москва ще засегне около 2000 български компании, в който работят около 80 хил. души, коментира Вигенин.
Руснаците пък са важни за българския туризъм и изниква въпросът какво ще стане, ако ЕС ограничи влизането им на територията на Съюза. Около 700 хил. руснаци – брой, равняващ се на 1/10 от населението на България, са посетили Черноморското ѝ крайбрежие миналата година.
Притеснението от икономическите щети, които продължителна криза с Русия може да предизвика, съчетани с носталгията по комунизма сред по-възрастните поколения и нарастващото разочарование от ЕС, породи
призиви за по-близки връзки с Москва.
Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров използва историческата близост на двете страни, за да събуди проруски чувства сред избирателите за предстоящите през май избори за Европейски парламент – вот, на който се гледа като на ключов тест за оцеляването на правителството. Социалистите може да загубят гласовете на поддръжници, разгневени от подкрепата на кабинета за санкциите. Като наследник на комунистическата партия, управлявала преди падането на Берлинската стена, БСП има силно проруско крило и много от по-възрастните ѝ поддръжници от провинцията клонят повече към Москва, отколкото към Запада.
Партията беше затънала във вътрешни кавги и дори преди украинската криза бе застрашена да загуби гласове за сметка на АБВ, водена от бившия президент Георги Първанов, и движението „България без цензура“ на бившия журналист Николай Бареков.
Както изглежда, дясната партия ГЕРБ ще спечели най-много гласове, сценарий, който може да доведе до предсрочни избори през есента, пише Ройтерс. Улични протести свалиха правителството миналата година и почти успяха да свалят сегашния кабинет, който оцеля три вота на недоверие, откакто пое властта. Ново разклащане на станилността може да затрудни още повече така нужните социални и икономически реформи в най-бедната страна членка на ЕС.
