Но затова пък е възприемано като логичен продукт на българското национално освободително движение. Като връх за отскок. Всички балкански страни дотогава, с изключение на Албания, бяха извървели този мъчен път.
Ние го направихме по-късно, но по-цивилизовано. Независимост е условие, а не гаранция за политическа мъдрост.
Преди 1908 г. въпреки регламентираната зависимост от Берлинския договор ние постигнахме не по-малко успехи и престиж, отколкото после. Решенията за влизането ни в Първата световна война и присъединяването ни към Тристранния пакт са взети независимо, а се оказаха дълбоко погрешни.
С тревога и огорчение установяваме, че повечето ни независими решения във външнополитическата ни история имат отрицателни последствия. Това следва да се приема като предупреждение, а не като оправдание на зависимост.
... Има известен анекдот за нашите очаквания на разни победители с цветя на Орлов мост. Измислили сме си го ние. Никой не иска да бъде зависим заради самата зависимост. Освен тогава, когато е толкова слаб, че плаща за покровителство. Често цената на зависимостта е по-висока от удобствата на закрилата. Изкуството на политическите дейци на малките страни е да получат подкрепа, без да заплатят за това с някаква степен на зависимост.
... Успявали са малцина. Стефан Стамболов например. Днес следва да намерим равновесие в представите ни за ЕС като наблюдател със заплашително вдигнат пръст или като добрата леля, която следва да преметнем, за да ни подаде нещо.
Преди стотина години "подкрепа отвън" бе дамгосващо обвинение за всякаква политическа дейност. Днес това е престиж. Не разбирам и двете крайности...
Цялото интервю с проф. Андрей Пантев в trud.bg
Източник: "Труд"
Последвайте ни
