От януари 2008 г. досега в САЩ са били закрити близо 120 вестника, съобщи телевизия Си Ен Ен. В други 67 издания са били съкратени общо 21 хил. работни места.
Ситуацията във вестникарския бранш се влоши в резултат на много причини, сред които промяната на навиците на читателите, икономическата криза в страната, както и редица грешки във вестникарската индустрия, посочва Си Ен Ен и добавя, че все повече американци не си купуват вестници, тъй като предпочитат да четат електронните им издания.
Според последни данни през 2008 г. приходите на печата в САЩ са възлезли на 38 млрд. долара, а през 2007 г. този показател е възлизал на 49,5 млрд. долара. През първото тримесечие на тази година печалбите на вестниците продължават да намаляват, отбелязва Си Ен Ен.
До края на тази година в Сърбия ще бъдат закрити повечето вестници
и над 1000 души се очаква да останат без работа. Дори тези, които оцелеят в битката за съществуването си няма да излязат без загуби, е черната прогноза на експертите в Белград, които съобщават, че световната икономическа криза вече се чувства и в сръбските медии.
Само от началото на годината приходите в сръбските печатни издания са намалели с 30%.
В същото време се забелязва непрекъснат спад в реалната продажба на различните издания. През август миналата година всички всекидневници са имали общ тираж от около 900 хил. броя. В момента той е паднал на 600 хил.
Заплатите закъсняват, няма пари и в разпространението, а на част от тези фирми банковите сметки вече са блокирани поради задължения.
В изследването на агенция "Стратеджик маркетинг" се казва, че през последните години държавата практически не е направила нищо, за да подобри културата на читателите. Независимо от подобряването на стандарта на живот след 2000 г. читателската аудитория непрекъснато е намалявала.
Сега, когато вече стандартът на живот в страната реално започва да се влошава, за гражданите е най-лесно да се откажат на първо място от вестниците.
В същото време обаче държавните институции нямат никаква стратегия за помощ на медиите, а което е още по-страшно нямат и никакво намерение да изготвят някаква конкретна стратегия, се казва в анализа на агенцията.
Главният редактор на едно от най-старите издания в Сърбия вестник "Политика" Драган Буйошевич признава, че първите признаци на кризата вече са налице.
През месец януари и февруари имаме по-малко реклами в сравнение със същия период от миналата година и в сравнение с това, което планирахме.
Другата опасност, пред която сме изправени е намаляването на тиража, но за момента тиражът ни е стабилен, казва Буйошевич пред "Новости".
Главният редактор на вестник "Прес" Драган Вучичевич признава, че както цялата сръбска икономика е пострадала от световната икономическа криза, така и сръбските медии вече чувстват последствията от кризата с намаляването на тиражите и на рекламите.
"В условията на криза за хората е най-лесно да се откажат от купуването на вестници. Все пак положението в Сърбия не е толкова драматично. На този етап ситуацията при нас е по-добра от тази например в САЩ и Германия, където спадът на тиражите стига и до 50%.
До края на годината обаче ще оцелеят само четири издания и в. "Политика" заради традицията, която притежава, а не заради пазарното си влияние. Надявам се сред тези издания да бъде и нашето", казва главният редактор на вестник "Прес".
Главният редактор на едно от най-старите сръбски списания "НИН" Слободан Релич смята, че всички медии по света са изправени пред тежка икономическа криза и се задава въпросът за самото им съществуване.
"Хората имат все по-малко средства за купуване на вестници, парите от реклама намаляват драстично.
И двете явления продължават да се развиват, което означава, че сегашната, пренаситена, медийна индустрия ще бъде десетократно намалена", смята Релич.
Главният редактор на седмичника "Време" Драголюб Жаркович определя като един от най-сериозните проблеми липсата на сръбска хартия за печат, заради което всички разходи около печата се изчисляват в евро, а "изданията се продават в динари".
"Поради страх от спад в тиража и загубата на позиции на пазара никой няма смелост да увеличи цената. В момента "Време" е най-скъпото седмично издание с цена от 150 динара. На практика тази цена е близо седем пъти по-висока от цената на някой всекидневници и това усложнява нашите позиции на пазара", казва още Жаркович.
"Престоят фалити или трансформации на цели медии заради икономическата криза. Това ще засили комерсиалното начало на медийния пазар и ще отслаби гражданската активност в тях", заяви преди седмица доц. Георги Лозанов, коментирайки анализ на българския медиен пазар.
