Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен и за несъответстващ на международните договори, по които България е страна, текста от Закона за БТА, който забранява бивши агенти на Държавна сигурност да заемат ръководни постове в агенцията.
Докладчик по делото е Пламен Киров.
Решението е подписано с особено мнение от четирима съдии - Владислав Славов, Благовест Пунев, Румен Ненков и Кети Маркова.
Според решението на мнозинството конституционни съдии разпоредбата в Закона за БТА противоречи на принципа на правовата държава, на принципа на равноправие на гражданите и представлява дискриминация, въведена със закон.
Оспорената разпоредба има лустрационен характер - създава изрична забрана за заемане на определени длъжности по отношение на конкретна група български граждани, заемали определено обществено положение в миналото, се казва още в решението на КС.
Според магистратите негативната оценка в публичното пространство по отношение на дейността на тайните служби на тоталитарната държава не бива да влияе върху упражняването на конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество.
С оспорения лустрационен текст по недопустим начин се въвежда колективна отговорност, без да се преценява конкретната дейност на отделните лица, пише още в документа.
Съдът допуска, че такива мерки могат да защитават допустима цел, когато състоянието на обществото налага създаването на защитни механизми за демократичното устройство. В същото време обаче изрично се изтъква, че подобни ограничения и лустрационни текстове биха били оправдани само ако са пропорционални на преследваните цели.
Според съда ограничаването на някои човешки права чрез лустрация е пропорционално в посткомунистическите държави в периода на преход от тоталитарна към демократична система, доколкото съществуват сериозни рискове за този преход.
Отдалечаването на тези мерки във времето обаче ги прави непропорционални на преследваните цели, смятат магистратите. Съдът отстоява разбирането, че лустрационните мерки могат да имат само временен характер, докато съществува заплаха за демократичния ред, се казва още в решението.
Съдиите Владислав Славов, Благовест Пунев, Румен Ненков и Кети Маркова, които са подписали особеното мнение към решението, се аргументират с разпоредбите в Закона за досиетата
и заявяват, че той не е приет само, за да осигурява достъп до информация за миналото на хората, заемащи публични длъжности, но и за да се направи преценка допустимо ли е те да продължат да заемат такива постове.
Четиримата съдии припомнят, че принадлежността на гражданите, заемащи ръководни постове в БТА към репресивните служби на тоталитарния режим подлежи на обявяване по закона за досиетата.
Според тях ограничението в Закона за БТА не се отнася за властова позиция, която се получава в резултат на упражняването на общо, равно и пряко избирателно право.
Затова в случая не може да се поставя въпросът за зачитане на народния суверенитет, който по принцип не може да се поставя под предварителни ограничения извън информираността на избиращия за миналото на избирания, аргументират се съдиите с особено мнение.Принадлежността към ДС поставя въпроса за двойствения обществен статус на лицето, сътрудничило на тайните репресивни структури, тъй като в миналото това лице освен официалното положение, е притежавало и друго, секретно положение, което не само не е обществено, но по силата на закон е получило негативна морално-политическа оценка.
По тази причина рестрикцията, приложена относно тези лица, не е дискриминационна, тъй като принципът на равенство пред закона означава еднакво третиране на еднаквите случаи и различно на различните, т.е. изисква да се отчитат различията между хората – от една страна техните заслуги, както и обратно – техните действия с негативни последици.
В решението се поддържа разбиране, че служителите и сътрудниците на репресивните служби са упражнявали правно регламентирана дейност, макар и в условията на тоталитарен режим, което дава основание приложената към тях рестрикция да се квалифицира като дискриминационна и противоречаща на принципа на правовата държава.
"Не споделяме този позитивистки подход към правото като неутрално по отношение на общовалидните човешки ценности,
защото води до обезценяване на неговата морална стойност и извежда легитимността му формално – само от това, че е установено от държавата, независимо от това дали е тоталитарна по същността си и нихилистична към човешките права. Такова "право" не може да бъде зачетено при действието на новата демократична Конституция от 1991 г.", казват още четиримата съдии.
Приетият в края на 2011 г. Закон за БТА постановява агенцията да се управлява от генерален директор, който се избира и освобождава от Народното събрание с мандат 5 години. За първи път в историята на агенцията със законов текст се предвижда такъв мандат.
В Преходните и заключителни разпоредби се предвижда в срок до три месеца от влизането в сила на закона Народното събрание да избере генерален директор на БТА. Поради внасянето на въпроса в Конституционния съд тази процедура се забави и сега вече ще може да бъде изпълнено изискването на закона.
Сегашният генерален директор на националната информационна агенция Максим Минчев беше избран по силата на стария Статут на БТА на 10 април 2003 г.
