Малките партии най-често нарушавали Закона за личните данни

П ървенец по подадени от граждани сигнали за нарушение на личните данни сред участниците в последните избори е Българска национално-патриотична партия, срещу която са подадени 119 сигнала. Партията "Съюз на комунистите" в България пък води класацията по най-много жалби - 110 на брой.

Тази информация изнесе на специална пресконференция Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), предаде БГНЕС.

От парламентарно представените партии ДПС е с най-малко сигнали и жалби (1 жалба, и нула подадени сигнали), с най-много сигнали е "Атака" (12 на брой и 4 жалби). "Коалиция за България" има 6 жалби и 8 сигнали, а ГЕРБ - 3 жалби и 7 сигнала.

От останалите по-големи партии извън парламента БАСТА е с 26 жалби и 32 сигнала, НФСБ - с 8 жалби, 16 сигнала, ПП "Глас Народен" - с 12 жалби, 22 сигнала, ПП "Зелените"  - с 1 жалба, 7 сигнала, Реформаторски блок - с 16 жалби и 16 сигнала, "България без цензура" - с 25 жалби, 50 сигнала, АБВ - с 1 жалба, 7 сигнала.

Караджов обясни, че проверките са били наложени поради жалбите, които стотици граждани са подали, както и жалби и сигнали за злоупотреба с лични данни при регистрация на политическите субекти за участие в изборите.

Става ясно, че в КЗЛД са постъпили 1380 жалби и сигнали от граждани с твърдения, че без тяхно съгласие личните им данни фигурират в подписки на политически субекти. В повече от две трети от жалбите, обаче липсвала информация, която да идентифицира лицето, подало жалба. От всички 1380 жалби едва 493 са се оказали годни за разглеждане от Комисията и събиране на необходими доказателства по тях.

Действията на Комисията са обхванали не само проверка на жалби и сигнали, но и начина на събиране, обработване и унищожаване на лични данни от париите и инициативните комитети във връзка с изборите. Става ясно, че 12 от партиите, въобще не са се регистрирали по Закона за защита на личните данни като администратори на лични данни.

За времето от 2 до 25 юли 2014 г. Комисията е извършила проверки на 59 политически субекта (44 партии, 5 коалиции и 10 инициативни комитета). В хода на проверката си КЗЛД е констатирала няколко вида предпоставки за злоупотреба с лични данни във връзка с изборния процес. Невъзможност за идентифициране на конкретна политическа партия, събирала подписи на граждани, в случаите, когато партията е част от състава на коалиция. Невъзможност за идентифициране на конкретния представител на партия, пред когото са положени подписите. Към момента Комисията извършва анализ на доказателствата.

Председателят на КЗЛД разясни, че съгласно Закона за защита на личните данни предвидените в него нарушения са формални и настъпват с факта на извършването им или пропуск да се приеме определено действие от задължения субект. Не било необходимо действията да са извършени съзнателни, т.е да е налице вина по смисъла на НК.

Караджов увери, че Комисията не прави разлика между малките и големи партии, парламентарно или не представени. Уверявам, че в случаите, когато Комисията установи нарушение и наложи наказание, то ще бъде обективно, добави той.

Целта на проверката, продължи Караджов е да се предприемат превантивни,а не санкционно действия, което не означава, че при установени нарушения Комисията няма да наложи наказания

За нарушения партиите може да плащат от 10 000 до 100 000 лв. За всяка партия ще има индивидуално административни производства и ще се подходи, съобразно доказателствата и данните.

Най-много жалби има срещу малките политически партии, обобщи Венцислав Караджов. Според него това е защото като по-малки формации, те не разполагат с административен капацитет да изпълнят изискванията по ЗЗЛД.

Санкции ще има, но все още не се знае какви. Законът е доста обемист и се изискват специални познания от страна на администраторите на лични данни, каза Караджов.

Мария Мусорлиева, заместник-председател на ЦИК, коментира, че комисията е изпратила своите предложения към законодателя за защита на личите данни на хората, които участват в подписките на формациите. ЦИК спазва Изборния кодекс такъв, какъвто е, и ние не можем да въвеждаме допълнителни изисквания към политическите субекти, които не са посочени в Изборния кодекс, каза тя.

През септември ще стане ясно кои са партиите и какви санкции ще понесат.