З а сънародниците ни би трябвало да е всеизвестно, ако не - общодостъпно е, че преди 105 години, също през септември, България официално се признава за независима. Дали обаче понастоящем е правилно българският гражданин да бъде назоваван свободен и независим и доколко той с положителност си дава сметка от какво значение е да бъде такъв?
От дълги времена, ежедневно, българският гражданин бива тровен, по показен или прикрит начин, от борещите се за власт, упражняване на могъщество, налагане и постигане на бизнес интереси и цели; от служещите си предимно с лицемерие, наглост, безочие и тотална липса на нравствени ценности и достойнства по пътя към бързо забогатяване. Едва наскоро започна да се вижда по-ясно, че фитилът на народното търпение и издръжливост, отдавна горящ на бавен огън, е на привършек. Повече от сто дни подред хората открито протестират по улиците срещу, меко казано, неудовлетворяващите условия на (не)живота, който водят или в който биват водени. Желаят да излязат от настоящето си състояние на мъчителност, отчаяност и почти безизходност. Нехайството на първите на деня спрямо несретата на обикновените простосмъртни обрича редица поколения от втория вид на животоизминаване в едно псевдо-независимо, лъжедемократично държавоподобие. Неслучайни са често звучащите пустинни вопли и стонове: „Живота ми отиде в тая...(нецензурни думи)!”
Много сериозно ощетяване, обаче, претърпява съвременният български гражданин конкретно в едно от най-изконните му права – да бъде адекватно и непрекъснато информиран за случващото се в злободневието, около и далеч от него. В днешни дни системно се подвежда и манипулира при предаване „точното” протичане на съответните, важни за обществото, събития (не се имат предвид секретните и конфиденциалните такива – те по презумпция се спестяват на аудиторията). Обществените информатори – медиите, често са поставяни под корпоративен и политически натиск и биват карани да поднасят информацията на реципиентите си не такава, каквато е в действителност. Наблюдават се и други фарсови явления в родната информационна среда – журналисти си налагат автоцензура и вземат подкупи от политически и бизнес лидери. Причините се откриват в малодушието и страха им от евентуално финансово и в по-лошия случай - физическо осакатяване. По дяволите с журналистическото призвание – да се предава към обществото истината!
Е, тогава, в крайна сметка, какво да се очаква от един обикновен човек, който няма „лукса” да е запознат с реалната политическа (и не само) обстановка? Как би било възможно например един работник в магазин, когато му дойде времето за избори (а то наближава!) да даде вот, който да не е вследствие на цялата заливаща го вълна от обърканост и некоординираност между случващото се и отразяваното. Оставяме настрана обезсърчителното допускане, че ще се посегне на резултатите от гласуването и те ще бъдат по най-престъпен начин подправени! Как народът да избистри мислите си и да заеме страната, която най-много заслужава да бъде заета?
Медиите имат огромните възможности да им помогнат за това. Те имат силата да формират мнения. Властимащите добре знаят това и правят опити за злоупотреба. Така е навсякъде. Не навсякъде, обаче, се позволява подобно потъпкване правата и нуждите на хората – читатели, зрители и слушатели да биват превръщани в жертви на един почти тотален медиен монопол. Това поведение на българите обаче не води до нищо градивно! Никаква полза няма и когато самите обикновени хора не проявават солидарност към малкото съвестни журналисти, не защитавайки ги и не изявявайки нуждата си от обективно получаване на факти. За съжаление, към момента това не се случва в достатъчна степен. Логично България удря дъното в класациите, занимаващи се с отчитане нивата на свобода на словото по света. Там висим на косъм от пропастта редом с недоразвити страни от Третия свят. А това носи ли чувство на национална гордост и самочувствие или пак провокира онемяване и изчервяване от дереджето, в което сме се вкарали? Редно е да се стремим към освобождаване от всякакви окови, които ни пречат да бъдем свободни и модерни демократи! Важно е за доброто ни бъдеще и би следвало да ни пука за това!
Свободата на медиите започва от повсеместното осъзнаване на нейната жизнена необходимост, преминава през правната среда, в която се действа, следват високите нива на етичност и професионализъм, с които работещите в медиите непрекъснато трябва да си служат. Връхната точка на медийна освободеност е достигната тогава, когато икономическата и политическата класи престанат да вършеят в работите на обществените информатори с цел обслужване на собствените си и/или партийни интереси. Властимащите трябва незабавно да преустановят вмешателството си в съдържанието и разпространението на медийна информация или да им бъде час по-скоро помогнато да го сторят. Обезателно! В противен случай цената за бездействието в тази посока, която ще бъде заплатена, ще е постепенното омъртвяване наченките на демократичност у нас. А тези кълнове по нашите „низини” избиват твърде трудно...
Внимание! Призив! Нека заедно осъзнаем и осмислим изкрящата нужда от свободна медийна среда! Нека израстнем като една истински демократична държава!
