Д емократична република Конго наложи 21-дневна карантина за всички, които се завръщат от засегнати от ебола райони, преди да могат да пътуват в чужбина, след като Франция потвърди първия свързан с епидемията случай на своя територия, предаде Ройтерс.
Указ от 24 юни, подписан от министъра на здравеопазването Самуел-Роджър Камба, изисква всеки, който е бил идентифициран като контактно лице на потвърден или предполагаем случай на ебола, да бъде подложен на 21-дневно активно здравно наблюдение от момента на последния му контакт със заразено лице. През този период всички пътувания на поставеното под карантина лице, както вътрешни, така и международни, са забранени, освен ако не бъде издадено изрично разрешение от здравните власти.
Ебола достигна Франция - потвърдиха първи случай
Същите правила за наблюдение важат и за медицинските работници, лабораторния персонал и екипите за реагиране, завръщащи се от засегнатите райони, които също трябва да получат предварително одобрение, преди да пътуват в чужбина.
Смъртоносната вълна в Конго расте - епидемията от ебола поглъща стотици
В по-широк смисъл всеки, който е пребивавал в провинция, засегната от ебола, може да пътува в чужбина едва след като е прекарал поне 21 дни извън района. Всички пътници, заминаващи за чужбина, вече са длъжни да попълнят формуляр за здравна декларация, издаден от граничните здравни власти, и авиокомпаниите отговарят за проверката на спазването му като допълнителна мярка за скрининг.
Вчера Франция потвърди случай на ебола при лекар, който се е качил на граждански полет от Киншаса без симптоми, но се е разболял по време на полета, което предизвика опасения за разпространение на болестта в други страни. Според публикувани вчера данни на правителството при епидемията, причинена от редкия щам „Бундибуджо“ на ебола, за който няма ваксина или лечение, са се заразили 1118 души и 291 са починали.
- Ебола
Ебола е тежко инфекциозно заболяване, причинено от вируси от рода Ebolavirus, което принадлежи към семейството на филовирусите. Болестта, известна още като хеморагична треска Ебола, е едно от най-опасните заболявания за хората поради високия си процент на смъртност, който при някои епидемии достига до 90%.За първи път вирусът е идентифициран през 1976 г. по време на две едновременни огнища – едното в близост до река Ебола в Демократична република Конго, а другото в Южен Судан. Оттогава са регистрирани периодични епидемии, предимно в Централна и Западна Африка. Смята се, че вирусът е зоонозен, което означава, че първоначално се предава на хората от животни, най-често от прилепи, антилопи или примати, след което се разпространява чрез директен контакт между хора.
Механизмът на заразяване включва контакт с кръв, секрети, органи или други телесни течности на инфектирани хора или животни, както и контакт с повърхности, замърсени с такива материали. Първоначалните симптоми на ебола често наподобяват грип – внезапна треска, силна отпадналост, мускулни болки, главоболие и възпалено гърло. С прогресирането на заболяването се появяват повръщане, диария, обриви и нарушена функция на бъбреците и черния дроб. При тежки случаи пациентите развиват масивно вътрешно и външно кървене, което често води до фатален изход поради шок и органна недостатъчност.Диагностицирането на ебола е предизвикателство в ранните етапи, тъй като симптомите не са специфични.
Лечението се фокусира основно върху поддържаща терапия, която включва рехидратация, балансиране на електролитите и поддържане на жизнените показатели. През последните години са разработени иновативни ваксини и терапии, които значително подобряват шансовете за оцеляване и помагат за овладяване на огнищата.
Ебола представлява значима заплаха за глобалното обществено здраве, особено в региони с ограничени здравни инфраструктури. Ефективната борба с вируса изисква строг контрол на инфекциите в болниците, проследяване на контактите, безопасни погребални практики и повишаване на обществената осведоменост. Поради риска от бързо разпространение, Световната здравна организация класифицира ебола като критичен патоген, изискващ тясно международно сътрудничество и бърза реакция при появата на всяко ново огнище, за да се предотврати превръщането му в мащабна пандемия. Разбирането на зоонозния характер на вируса остава ключов елемент в превенцията на бъдещи епидемии.
