И зискванията за точност, ред и дисциплина изглеждат естествени и са валидни в цял свят, но у нас се възприемат като лична обида от онези, спрямо които биват предявявани. Думите са на проф. Вера Ганчева пред вестник "Култура" (2008). Днес се навършват 80 години от нейното рождение. Тя е писател, преводач, преподавател, издател и бетеанец.
„Да „обезпокояваш" с императиви за графици, крайни срокове, детайлизирани справки по текстовете, упреци за пропуски и прочие, редакторки и редактори, които си седяха главно у дома поради липса на достатъчно работни помещения или в обетованата зона на кафенето на Съюза на преводачите, увреждаше не само служебните, а и личните отношения, както следваше да се уверя с изненадата на кръгъл наивник", коментира Ганчева в същото интервю.
Семейството, което определя формирането на личността
Вера Ганчева е родена на 23 февруари 1943 г. в София, в семейството на културния и политически деятел Лалю Ганчев, дългогодишен посланик на България в Швеция, и журналистката Надя Ганчева - създателка на списание „Лада“.
„Без да абсолютизирам ролята на семейството и средата, в които човек „попада“ с раждането си, моят собствен опит и вече дългогодишните ми наблюдения на хората (позволявам си такова обобщение, приемливо за солидната ми възраст), не от днес и не съвсем от вчера, са ме убедили, че тяхното въздействие е определящо за формирането им от най-ранна възраст, още преди прословутите „първи седем години“. Не считам, че съдбата има нещо общо със случайността и затова за израстването и изграждането ми като личност при такива родители аз се считам задължена да й благодаря", казва още проф. Ганчева в интервюто за сайта на СБЖ.
През 1965 г. завършва „Славянска филология" в Софийския университет „Св. Климент Охридски", а през 1968 – „История на скандинавските литератури“ в Стокхолмския университет.
В началото е БТА...
От 1966 до 1976 г. Вера Ганчева работи в БТА, където последователно е репортер в „Международна информация", редактор, заместник-главен редактор и главен редактор на седмичното списание на БТА за литература, изкуство и култура „ЛИК".
„В БТА научих много и се постарах да отговоря на очакванията към мен най-напред като репортер, а впоследствие като заместник-главен и главен редактор на седмичника "ЛИК", казва Ганчева в интервю за сайта на СБЖ през 2018 г. „България се отваряше към света и дейността на БТА несъмнено подпомагаше този процес, който, както знаем, постепенно раздвижи за преобразования цялото ни общество. Ние, в „ЛИК", бяхме не само свидетели, но и участници в една зараждаща се културна революция", казва Ганева в интервю за сайта на Съюза на преводачите в България през 2020 г.
От 1976 г. тя е заместник-главен редактор на списание „Отечество", след което от 1978 до 1980 г. е главен редактор на издателство „Народна култура" и директор на издателството от 1980 до 1989 г. През 1991 г. основава издателство „Хемус", на което е управител до 2011 г.
Принос към скандинавистиката у нас
През 1993 година проф. Вера Ганчева защитава дисертация в Института за литература при БАН на тема „Към проблема за общоевропейските координати в развитието на шведската литература“. През 1996-1997 г. е директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Като един от създателите и дългогодишен ръководител на специалност „Скандинавистика“ в Софийския университет проф. Вера Ганчева полага основите на тази нова за България академична дисциплина, развива я и съдейства за превръщането й в истински център за изследване, представяне и рецепция на скандинавските литератури и езици. В специалност „Скандинавистика”, която оглавява до пенсионирането си през 2011 г., тя води лекционни курсове по история на скандинавските литератури, културна история на Скандинавския север, староскандинавска митология, художествен превод и др.
Книгите, преводите и...Пипи
Проф. Вера Ганчева е автор на шест книги с есеистика и литературна критика, много студии, предговори и статии, превела е редица произведения от шведската и норвежката литература. В продължение на повече от четири десетилетия издава, превежда и интерпретира жалонни произведения на норвежката литература, включително творби на Хенрик Ибсен, Кнут Хамсун, Сигрид Унсет, Аксел Сандемусе, Таряй Весос, Юхан Борген, Ролф Якобсен, Огуст Стриндберг, Улаф Х. Хауге, Астрид Линдгрен, Артур Лундквист, Тумас Транстрьомер, Ларш Гюстафсон, П. У. Енквист. Неин е първият превод на „Пипи Дългото чорапче" през 1968 г.
През 1984 г. е издадена първата й книга „Телескоп, път и две сиамски котки". Следват „Гладът като хляб" (1988), „Синьо + жълто = зелено" (1992), „Амалгама" (1993), „Швеция - страната и хората" (2001), „Емануел Сведенборг. Архитект на вечността" (2012).
Международно признание
Проф. Вера Ганчева е носителка на много български и международни отличия. Сред тях са международната награда "Ханс Кристиан Андерсен" за превод на произведенията на Астрид Линдгрен (1979), наградата на Съюза на шведските писатели (1994). Три пъти е удостоявана с наградата на Шведската академия – през 1983, 2000 и 2013 година. На 10 януари 2008 г. е удостоена с шведския Кралски орден на полярната звезда първа степен.
На 17 май 2001 г. проф. Ганчева е удостоена с датския кралски орден "Рицарски кръст на Данеброг" - за пропагандиране на датската литература и езиците, и литературата на скандинавските страни. Тя е човекът, който за първи път представя в България големи творци от Скандинавския полуостров, превеждайки от шведски и норвежки.
На 13 септември 2012 г. е удостоена със званието "Рицар на кралския орден" - за заслуги към Норвегия (първа степен) за своята активна дейност за популяризиране на норвежката литература, език и култура в България. По този повод тя цитира мисъл на Фритьоф Нансен: “Трудното ще направим сега. За невъзможното ще ни трябва малко повече време“. Тя е инициатор и организатор на множество научни конференции, семинари и срещи с участието на норвежки писатели и учени от Норвегия. На 29 май 2013 г. проф. Вера Ганчева е удостоена с почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (със синя лента). Проф. Вера Ганчева умира на 10 юни 2020 г. Според последната й воля апартаментът й става собственост на Кралската шведска академия на науките, която отказва да го получи. Съгласно волята на Вера Ганчева, жестът й е пренасочен към Националния дарителски фонд "13 века България".
