Калина Константинова е поискала оставката на ръководството на "Български пощи"

О ставките на изпълнителния директор и на Съвета на директорите на "Български пощи" е поискала вицепремиерът по ефективно управление Калина Константинова, съобщи днес тя на пресконференция в Министерския съвет за актуалната ситуация в пощите, предаде БТА.

Сред причините за смяната на ръководството Константинова посочи лошото управление на дружеството,

недобрите финансови резултати, ниското качество на услугите, предоставяни от "Български пощи" и, не на последно място, кибератаката, която блокира работата на пощите.

Калина Константинова каза, че днес е предприела действия по смяна на ръководството,

като утре ще представи новия екип с техните биографии, след като бъде извървяна административната процедура. Тя информира, че до провеждането на конкурсите, които ще бъдат чисти и прозрачни, ще бъде назначен екип, който ще бъде временно изпълняващ. Това е млад екип с богат международен опит и опит в управлението на големи дружества, в управлението на тежки процеси, в дигитализацията. В екипа ще има и специалист с богат опит в информационната сигурност, както и в управление на човешките ресурси в такива големи структури, защото това, по думите на вицепремиера, е голям проблем за "Български пощи". 

"Заварихме дружество, което систематично и последователно е водено към фалит.

Министерството на финансите на ГЕРБ системно е недофинансирало "Български пощи", съобщи още на пресконференцията Константинова.

За 2021 г.  загубите на дружеството възлизат на 13 млн. лв.,

въпреки че бизнес планът е печалба от 100 хил. лева, каза Константинова. Тя посочи, че мениджмънтът на дружеството не е полагал усилия да промени нещата. Вицепремиерът каза още, че директорският състав на "Български пощи" не е бил променян през последните шест години.

Според Константинова никой собственик на компания не би държал на управленска позиция хора,

които позволяват загубата на пазарен дял и едва половината от пратките стигат навреме.

Вицепремиерът отбеляза, че "Български пощи" са 100 процента държавно предприятие, което има 2973 пощенски станции и над 9000 служители.

Годишното финансиране на дружеството е 80 млн. лева.

По думите ѝ "Български пощи" са основен приоритет на управлението. Правителството е разработило стратегия за оздравяване и модернизиране на пощите, като работи по изпълнението ѝ от самото начало.

"Подготвихме изцяло нов проект по Плана за възстановяване за 100 млн. лв. и той вече е одобрен",

каза Константинова. Тя каза, че вярва, че "Български пощи" са безценен държавен капитал и на много места по света те са реално единственото лице на държавата за хората. "Навсякъде такава инфраструктура е богатство, което се ползва и развива, а не се разрушава", посочи вицепремиерът.

Реакцията при кибератаката на "Български пощи" не е била светкавична, имало е забавяне от шест часа,

съобщи Васил Величков, IT експерт и съветник към кабинета на вицепремиера Калина Константинова. 

Тя е била засечена на 16 април и е започнала с проникване в мрежата на „Български пощи“ още на 4 април. Инсталирани са допълнителни инструменти, с които да се улесни разпространението на зловреден код, който да достигне до максимален на брой части от инфраструктурата, обясни Величков. По думите му на 5 април са се извършили тестове, за да се види дали сработват всички механизми, които са имплантирани в инфраструктурата. След това не е имало никакъв контакт с т.нар. сървъри за командване и контрол до 16 април, когато е започнал процесът по криптирането на данните. Избрана е тази дата, защото денят е почивен и предстои изплащането на пенсиите, каза Величков. Той допълни, че е възможно да е имало изтичане на лични данни, но за това няма следи.

Комисията за защита на личните данни незабавно е уведомена на 18 април.

Поради забавяне на реакцията и поради факта, че голяма част от системите са разработвани от служители на пощите, които не се намират в София, а в страната, де факто реакцията по инцидента не е била светкавична, вследствие на което криптовирусът е успял да нанесе много сериозни щети, а голяма част от данните са безвъзвратно загубени, посочи Величков.

Той беше категоричен, че откуп при кибератаката не е искан. 

"Ние не преговаряме с терористи и не може да става въпрос да се плаща откуп", каза той и цитира данни, според които за 2021 г. 36 процента от организациите, пострадали от криптовируси, са се съгласили да платят откуп. Само 8 процента от тези, които са платили откуп, са получили ключ, с който да си възстановят данните.

"Установи се, че зловредните инструменти имат ясно изразен почерк и това е Русия", каза Величков. По думите му използваните техники на проникване също носят почерка на службите на Руската федерация.

Величков информира още, че голяма част от важните функции на "Български пощи" вече са възстановени,

включително международните пратки и изплащането на пенсии. Проследяването на вътрешните пратки и някои други услуги обаче ще отнеме време. Плащането на сметки ще трябва да изчака преинсталирането на всички компютри в мрежата на "Български пощи", които са 6 хиляди, инсталирани в 2800 места. "Ако някъде остане копие или част от зловредните инструменти, цялата драма може да се повтори отново", посочи Величков. "Ако 12-15 години са стигнали пощите да бъдат съсипани и разрушени, не е реалистично да се очаква, че дружеството може да възкръсне от пепелта като феникс за 2,3,4 или 5 седмици", заяви IT съветникът на вицепремиерът. Той информира, че предстои не по-малка работа по проекта за модернизация на системите и процесите в пощите, но преди това трябва да се възстановят базовите услуги за населението. 

На 16 април информационни системи на "Български пощи" бяха обект на сериозна кибератака, съобщиха тогава от пресцентъра на националния пощенски доставчик. 

След кибератаката: "Български пощи" поетапно възстановяват дейности и услуги

Хакери атакуваха "Български пощи", ще бъдат ли изплатени пенсиите

Мерки след кибератаката срещу "Български пощи"