П ролетта на 2025 г. е по-студена от пролетта на 2024 г., но по-топла от пролетта на 2023, 2022 и 2021 г., съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Термометрите удрят 36°: Очаква ни слънчев и горещ уикенд
Тя е със средни сезонни температури около и над нормата, с отклонение между минус 0,5 и плюс 1,5 градуса. По отношение на валежите е подобна на пролетта на 2024 и 2023 г. Сезонните суми на валежите имат отклонение от нормата между 53 и 155%.
Март е относително топъл – един от петте най-топли месеци март от 2001 г. насам. Април е с температури около и под нормата и е по-студен от април на 2024 г., но по-топъл от април на 2023 г. Май е относително студен и е по-студен от май 2024 г., но по-топъл от май 2023 г. Най-високата измерена температура е 32,2 градуса на 5 май, в Русе. Най-ниската минимална температура в населено място е минус 10,5 градуса в Чепеларе, обл. Смолян, на 9 април, а най-ниската минимална температура е измерена на връх Мусала на 19 март – минус 19,1 градуса. В София най-високата измерена температура е 27,1 градуса на 15 март, а най-ниската – минус 5,4 градуса на 20 март.
Месец март е с валежи около нормата и е подобен на месеците март на последните две години – 2023 и 2024. Месец април също е с валежи около нормата в широки граници. Той е с по-малко валежи от месеците април от 2021 г. насам. Месец май е с валежи около или над нормата и е най-валежният месец май от 2017 г. насам. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 108,5 мм (л/кв.м) в с. Лехчево, обл. Монтана, на 27 април.
От 10 до 38 градуса: Какво време ни очаква през юни
- Значими метеорологични събития
През периода 11–15 март България е в предната част на дълбока барична долина. През северозападната част на Балканския полуостров от югозапад на североизток се преместват циклонални вихри. Вятърът от юг-югозапад се усилва, особено в Източна България и в районите, разположени северно от планините. С него се пренасят много топли въздушни маси, както и сахарски прах. Температурите се повишават чувствително и на 15 март в Централна Северна България са измерени максимални температури 30 градуса по Целзий (в Павликени 30,6 градуса).
В периодите 18–20 и 28–29 март преобладаващият вятър по черноморското крайбрежие е умерен до силен от север и североизток, на 23 март – от изток-югоизток, и вълнението на морето е умерено (3–4 бала), а на 18 март в района на Ахтопол за кратко и бурно (5 бала).
В началото на периода 6 –12 април към Централна Европа и Балканите от север се спуска барична долина и през страната преминава добре изразен студен атмосферен фронт. С усилване на вятъра от северозапад нахлува студен въздух и температурите се понижават значително. Времето е облачно, с валежи от дъжд, който във високите полета в Западна България, в по-голямата част от Северна България, а на 7 април и в районите на Сакар и Странджа преминава в сняг. Образува се снежна покривка, в повечето райони тънка, а най-дебела е в с. Равногор, обл. Пазарджик – 46 см. На 10 април преминава още един студен атмосферен фронт. Вятърът се усилва и в по-голямата част от страната е силен, а в Дунавската равнина, Горнотракийската низина, североизточните райони и в района на Сливен – бурен, като в много места е достигната максимална скорост над 20 м/сек. В много места в Северна и Източна България има валежи от дъжд, в Предбалкана и североизточните райони – от сняг и там се образува снежна покривка с дебелина до 5–6 см. От силния снеговалеж и бурния вятър са предизвикани аварии по електроразпределителната мрежа и затруднения в движението по републиканската и общинската пътна мрежа в Североизточна България. Множество населени места в областите Силистра, Русе, Разград, Шумен, Търговище, Добрич и Варна са останали без електрозахранване. От вятъра и тежкия мокър сняг са съборени клони и дървета по пътното платно. През този период са измерени и най-ниските минимални температури – между минус 8 и 0,7 градуса (в Чепеларе на 9 април – минус 10,5 градуса). На 26 април интензивни валежи от дъжд в Северозападна България предизвикват наводнения в областите Монтана и Враца. В монтанските села Лехчево и Кобиляк са измерени количества валеж до 110 л/кв.м за денонощие, наводнени са над 70 къщи и се е наложила евакуация на хора.
През третото десетдневие на май баричното поле в приземния слой е циклонално, въздушната маса – силно неустойчива. На 22 май под влияние на преминаващ студен атмосферен фронт в Предбалкана и Североизточна България се развиват мощни конвективни процеси и има краткотрайни, но интензивни валежи от дъжд и град. По информация от Електроразпределение Север вследствие на бурята редица села в област Разград са останали без електрозахранване. Най-тежко пострадали от градушка са девет села в община Севлиево. През периода 23–26 май, под влияние на средиземноморски циклони, които преминават южно от страната, в много места падат значителни валежи. През първите дни от периода в югоизточните части, където все още е топло, се развиват мощни купесто-дъждовни облаци и има гръмотевични бури и градушки, които нанасят сериозни поражения в областите Сливен, Стара Загора и Ямбол, там в някои села е обявено бедствено положение. Частично бедствено положение е обявено и в три села в Новозагорско. По разкази на очевидци размерите на градовите зърна са варирали от лешник до големината на юмрук. Нанесени са щети по земеделската продукция и по леки автомобили. От северозапад нахлува студен въздух, температурите значително се понижават и в планините над 1700 м вали сняг и се образува снежна покривка, а през нощта срещу 25 май границата на валежа от сняг се понижава до около 1000 метра.
В периода 15–16 май в резултат на продължителен слаб до умерен вятър първоначално от югозапад, впоследствие от юг в районите северно от Варна се наблюдава явлението upwelling. Температурата на морската вода около н. Шабла от 14 градуса вечерта на 14 май се понижава до 9,5 градуса през нощта срещу 16 май. Явлението се проявява отново на 20 май в района на Варна, като температурата на морската вода от 15,1 градуса вечерта на 19 май рязко се понижава до 10,7 градуса сутринта на 20 май. При н. Шабла проявлението е по-слабо и там температурата на водата се понижава с около 2 градуса.
- Агрометеорологични факти
Високите температури в началото на пролетта, с максимални стойности до и над 25 градуса, ускоряват развитието на земеделските култури. През третото десетдневие на март в Западна България и в южните райони на страната – Ново село, Видин, Лом, Кюстендил, Благоевград, Сандански, Пловдив, Хасково, Кърджали, Чирпан и Бургас, падат валежи със стопанско значение, над 25–30 л/кв. м. В тези райони настъпва положителна промяна в нивата на влагозапасите в 50 см почвен слой. В края на месеца при зимните житни култури протича фаза братене. При част от посевите в Дунавската равнина и в източните райони на страната се наблюдава и начало на фаза вретенене.
През повечето дни от първата половина на април агрометеорологичните условия се определят от неустойчиво и хладно за сезона време. Развитието на земеделските култури се осъществява с по-забавени темпове, при средноденонощни температури с 1–2 градуса под климатичните норми. В края на първото и началото на второто десетдневие студеното време, с отрицателни минимални температури и валежи от сняг, нанася непоправими щети по овошките и встъпилите във фаза цъфтеж посеви с рапица. В Софийското поле, в югозападните райони и в много места в Източна България пораженията по костилковите овощни видове кайсия, череша и слива достигат до 80–90%. В Северна България в агростанциите Николаево, Борима и Търговище повредите по съцветията на ореха са до 90%. Повишението на температурите през втората половина на април ускорява вегетационните процеси при зимните житни култури. В края на месеца преобладават посевите във фаза вретенене. През последните дни от месеца във високите полета и в много места в източните райони се образуват слани, които причиняват допълнителни повреди по овошките.
След високите температури в началото на месец май в края на първото десетдневие настъпва влошаване на топлинните условия. Падналите интензивни валежи и градушки нанасят сериозни щети на земеделските култури. В отделни места в Южна България (Хасково, Харманли, Асеновград) от силен вятър и градушка са унищожени напълно посеви с пролетни и зеленчукови култури. През второто и третото десетдневие от месеца развитието на земеделските култури се осъществява с по-забавени темпове, при средноденонощни температури под климатичните норми. Валежите през втората половина на май в много места в страната надвишават месечните норми и рязко повишават влагозапасите в 50 и 100 см почвен слой. През този период при пшеницата и ечемика протичат фазите изкласяване, цъфтеж, оплождане и наливане на зърното. В края на месеца в агростанциите Бъзовец, Новачене, Търговище, Силистра и Сандански при пшеницата се наблюдава начало на фаза млечна зрелост. При царевицата и слънчогледа протича листообразуване. Падналите градушки през третото десетдневие на май в районите на Плевен, Хасково, Сливен, Стара Загора, Нова Загора и Ямбол унищожават посеви с пролетни и зеленчукови култури и нанасят щети в лозовите и овощните масиви.
- Хидрологични факти
През по-голяма част от сезон пролет речните нива в Дунавския водосборен басейн са останали без съществени изменения или са се повишавали краткотрайно в резултат на валежи и частично снеготопене (през месец март). Значителни повишения са регистрирани през първото и последното десетдневие на април и последното десетдневие на май във водосборите на реките Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра. Вечерта на 26 април в резултат на значителни и интензивни валежи редица населени места в общините Вълчедръм, Бойчиновци и Хайредин са засегнати от поройни наводнения. В резултат на значителни и продължителни валежи през нощта на 25 срещу 26 май реките Вит при гр. Тетевен и Калник при с. Български извор излизат от коритата си. През сезон пролет водните количества на по-голяма част от реките са били под месечните норми. С водни количества над нормите за месец април са били реките Вит и Росица и за месец май – река Вит в средното и долното течение.
През по-голямата част от сезона нивата на реките в Черноморския водосборен басейн са останали без съществени изменения. В отделни дни са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива: в началото на март в резултат на снеготопене – във водосбора на р. Камчия, и по-значителни в средата на март и през първите десетдневия на април и май във водосборите на южночерноморските реки. През март, април и май средномесечните водни количества на реките в басейна са били под месечните норми.
През по-голямата част от пролетния сезон речните нива в Източнобеломорския водосборен басейн са останали без съществени изменения. В отделни дни са регистрирани краткотрайни повишения в резултат на валежи, по-значителни в първото десетдневие на април и през третото десетдневие на май. През сезона средномесечните водни количества на почти всички реки в басейна са били под месечните норми. Средномесечните водни количества на реките Въча при гр. Девин, Харманлийска при гр. Харманли, Арда при с. Вехтино и Върбица при сп. Джебел са били над съответните норми за месец април.
През по-голямата част от сезона речните нива в Западнобеломорския водосборен басейн са останали без съществени изменения. В резултат на валежи в отделни дни са регистрирани краткотрайни повишения. Средномесечните водни количества на реките в басейна през трите месеца са били под месечните норми. Единствено водното количество на река Соволянска Бистрица при с. Гърляно е над месечната норма за март.
На фиг. 5 са представени данни за средномесечните водни количества за месеците март, април и май 2025 г.
