П арламентарните избори са най-актуалната тема в държавата в последните седмици, а резултатите от тях продължават да са обект на дискусии и полемика. Но как започва историята на изборите у нас? През какви етапи преминават те и до колко са били разбираеми за хората, разказват авторът Ванина Недкова и операторът Георги Георгиев тази неделя в „Темата на NOVA”.
Началото на парламентарния живот в страната започва във Велико Търново на 30 септември 1879 г. Поставят го депутатите от Учредителното събрание в първите дни на свободна България. Именно тези депутати са и автори на първите изборни правила, приети два часа преди подписване на Конституцията. Изборът е мажоритарен – гласува се за кандидати от две партии – либерална и консервативна. Печели либералната и така на 21 октомври в центъра на София удря звънецът на Първото Обикновено Народно събрание.
В следващите години предстои създаване на изборни секции с цел вдигане на избирателната активност, правилно конструиране на бюлетините, за да се осигурят максимално честни избори, а през 1937 г. са признати правата на жените също да дават своя глас. Предизборните обиколки, машинациите и спорове не са били чужди на тогавашните политици, подозрения към избирателния процес също не липсват. До каква степен обаче изборите от миналото са съпоставими с тези днес?
Гледайте „Избори от миналото” в „Темата на NOVA“ на 11 април, веднага след централната емисия новини.
