С екторът на краткосрочните наеми в България е изправен пред най-голямата си трансформация от години насам. С наближаването на 20 май влиза в сила нов регламент на Европейския съюз, който ще промени правилата на играта както за собствениците на имоти, така и за глобалните платформи като Airbnb и Booking. Големият филтър, който Брюксел налага, има една ясна цел: да извади сектора изцяло от сивата икономика и да въведе строг контрол.
Според експерти от бранша и анализи на водещи икономически издания, ефектът от новите правила ще бъде светкавичен. Очаква се близо половината от ваканционните имоти в България, които в момента се отдават „на тъмно“, да изчезнат автоматично от платформите след крайната дата, тъй като няма да успеят да покрият новите критерии.
- Какво гласи новата европейска рамка?
В основата на регламента стои задължението всеки имот, предлаган за краткосрочно настаняване, да притежава уникален регистрационен номер, издаден от съответната община. Тази мярка не е напълно нова за българското законодателство – режимът по Закона за туризма съществува отдавна, но до момента масово се пренебрегваше поради липсата на ефективен контрол.
От 20 май обаче отговорността се прехвърля и върху самите дигитални платформи. Airbnb, Booking и техните алтернативи ще бъдат законово задължени да изискват този регистрационен номер от домакините и да проверяват неговата валидност в Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). Всяка обява, която няма валиден номер или съдържа невярна информация, ще бъде автоматично блокирана или сваляна от алгоритмите.
Освен това технологичните гиганти ще трябва ежемесечно да споделят подробни данни с държавните органи. Тази информация ще включва броя на реализираните нощувки, точните адреси на обектите и броя на отседналите гости. По този начин възможността за укриване на приходи става практически нищожна.
- Тежкият избор пред собствениците
За дребните собственици и предприемачи в сферата на туризма новите правила означават край на лесните и безотчетни приходи. За да останат в бизнеса легално, физическите лица трябва да преминат през сериозна административна и данъчна въртележка. Това включва:
- Плащане на патентен данък (в зависимост от локацията и големината на имота);
- Внасяне на задължителен туристически данък за всеки гост;
- Регистрация по чл. 97а от ЗДДС (тъй като се ползват услуги от чуждестранни платформи);
- Заплащане на 10% данък върху доходите, а в някои случаи и осигурителни вноски, които могат да достигнат до 42% върху реализирания приход.
Този сериозен финансов и административен натиск вече кара мнозина да се замислят дали си струва да продължат дейността си. Повечето анализатори прогнозират, че „секирата“ ще удари най-вече малкия бизнес и физическите лица, докато юридическите лица, които ползват преференциалната ставка от 9% ДДС за туризма, ще успеят да се адаптират по-лесно.
- Какво означава това за потребителите и пазара?
Първият и най-видим ефект за туристите ще бъде повишаването на цените. Експерти вече прогнозират, че в градове като София и по големите черноморски и планински курорти цените на нощувките в Airbnb ще скочат с минимум 10% до 15% заради калкулирането на данъците и намалялото предлагане на имоти.
От друга страна, регламентът ще доведе до по-висока сигурност и по-качествена услуга за гостите. Когато всеки имот е регистриран и проверен, рискът от измами, подвеждащи снимки и нерегламентирани практики намалява до минимум.
