О ще през първата половина на тази година България смята да подаде официална молба за приемане в еврозоната, посочва „Ди Велт” (Die Welt) и отбелязва, че България формално изпълнява всички Маастрихтски критерии, но пък не покрива редица други, които са не по-малко важни.
Президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на всяка цена да прокара българското членство в еврозоната, твърди неназован европейски дипломат, цитиран от „Дойче веле” (Deutsche Welle).
Какво ще се промени, ако въведем еврото
Борисов: Еврото и еврозоната са задължителни
Българският премиер Бойко Борисов уверил, че България е готова да влезе в т.нар. чакалня на еврото – механизмът ERMII, т.е. да се подложи на двугодишно наблюдение за това дали се справя с критериите за еврозоната – дълг под 60% от брутния вътрешен продукт, бюджетен дефицит под 3%, инфлация под 2% и стабилен обменен курс спрямо еврото.
Това едва ли ще представлява някаква трудност за България, тъй като още от 1997 г. страната е във валутен борд и националната валута е фиксирана - първоначално към германската марка, а сега и към еврото.
Но при по-внимателно вглеждане се забелязва, че не всичко е така безпроблемно. Защото напоследък инфлацията значително се повиши – до 1,8%, а ако цените през идните месеци продължат да растат, страната може бързо да се отдалечи от критериите за членство.
Пред въвеждането на еврото обаче има и други препятствия, които страната трябва да преодолее. Така например Европейската централна банка (ЕЦБ) преценява дали съществуват сериозни макроикономически дисбаланси, както и доколко устойчиви са процесите на икономическата интеграция на България в ЕС. Тук голяма роля играе силата на институционалната среда и точно в това има сериозни пропуски, както ЕЦБ установи още през 2016 година.
Европейската комисия също редовно дава лоши оценки в областите правосъдие и борба срещу корупцията, по които България все още не изпълнява повечето европейски стандарти. Заради това страната продължава да е под наблюдение.
Финансовият министър Владислав Горанов обаче се опитва да разсее всички резерви на страните от еврозоната, като заявява: „Ние сме малка страна с добри показатели и по никакъв начин не бихме могли да застрашим еврото или еврозоната”.
След гръцката криза обаче европейците станаха много по-предпазливи. Според „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (Frankfurter Allgemeine Zeitung) „България ще стане риск за еврото”.
ЕЦБ, но също така и някои страни-членки изпитват сериозни съмнения, свързани най-вече с икономическата конвергенция на страната в еврозоната. През 2016 г. БВП на глава от населението е бил 7400 долара в България, срещу 103 хиляди долара в Люксембург, например.
Към това трябва да се добавят и критерии като степента на интегрираност в международните пазари, състоянието на салдото по текущата сметка, разходите за труд на единица продукция и т.н. - в момента разходите за труд в България са в пъти по-ниски от тези в страните от еврозоната.
Последната думата ще имат страните-членки на валутния съюз. А 15 години след въвеждането на еврото в Гърция, тяхната чувствителност относно възможните рискове е значително нараснала.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
