Европейската комисия не възнамерява да налага санкции или да открие наказателна процедура срещу България в сферата на образованието.
Това заяви за кореспондента на БТА в Брюксел Денис Абът, говорител на еврокомисаря по образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу.
Говорителят бе потърсен за повече информация
след публикация в онлайн изданието "Юроактив",
в които се твърди, че ЕК би могла да предприеме подобни стъпки заради получени множество жалби от български студенти, че признаването на дипломите им от европейски университети отнемало прекалено много време.
ЕК разглежда поотделно всяка постъпила жалба, като същевременно поддържа пряк контакт със съответните власти в засегнатата страна от ЕС, за да бъде намерено най-доброто за всички решение. Повечето случаи се решават по този начин, отбеляза Абът.
Наказателните процедури се предприемат само като последен изход, в края на този диалог. Те не представляват санкции от самата ЕК, а по-скоро водят до предаването на въпроса в ръцете на Европейския съд, допълни той.
Когато става дума за признаване на академични документи, не е необичайно процедурите да бъдат продължителни и скъпи, коментира Абът. По неговите думи, заради разликите в европейските образователни системи, определящи дали дадена диплома, издадена в една страна от ЕС, има еквивалент в друга, може да се стигне до дълъг процес, придружен със спорове.
Говорителят отбеляза, че не е възможно да има безпристрастна процедура на признаване на дипломи във всички страни от ЕС, както и да се определи кои стъпки от прилаганите процедури по признаването на дипломите са прекалени. Всеки случай трябва да бъде оценен самостоятелно.
По въпроса за събираните от някои държави такси за признаване на дипломите, каквато практика не съществува в България, той посочи, че ЕК може да приеме някои от тях за несъответстващи с европейското право, ако значително надвишават разумните стойности на реалните разходи за извършване на съответните проверки.
В тези случаи Комисията може да приеме, че подобни такси целят да накажат студентите за това, че са избрали да завършат висшето си образование в университет извън своята родина.
По същия повод министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов каза днес, чеБългария е една от трите страни в ЕС с най-бърза легализация на дипломи от чужди университети.
Пред журналисти във Варна министърътн обясни, процедурата приключва за около два месеца при това без заплащане на такси.
Игнатов посочи, че на този етап не е възможно автоматично признаване на дипломи от чуждестранни висши училища.
Вчера базираната в Брюксел медия "Юроактив" съобщи, че европейският комисар за образованието Андрула Василиу получавала много жалби от българи.
Те се оплаквали, че сложната и тромава бюрократична процедура за признаването на дипломите им у нас им е попречила да започнат работа или да продължат обучението си.
По данни на "Юроактив" над 80 хил. българи имат дипломи от западни университети и всяка година между 7000 и 8000 завършват извън България.
Според изданието хората които искат да се върнат, за да работят или учат у нас, губят между шест месеца и една година, както и сума, приближаваща се до средната заплата от 350 евро, за да легализират образователния си ценз.
И евродепутатът от БСП Ивайло Калфин казал за "Юроактив", че процедурата по легализация в България е прекалено тежка.
Калфин, който беше външен министър в правителството на Сергей Станишев, се опитвал да я улесни като настоявал за това както пред европейските институции, така и пред българското правителство.
От българското Министерството на образованието, младежта и науката, с което са се свързали от "Юроактив", обяснили, че вече са подобрили процедурата и признаването на диплома отнема два месеца, а половината от заявките се разглеждат в рамките на месец.
