П ърви май 1966 г. е слънчев пролетен ден, в който жителите на Враца и китното балканско село Згориград се готвят да отбележат Деня на труда. Никой от тях не подозира, че високо над домовете им, в недрата на планината, една индустриална грешка е на път да отнеме стотици човешки животи.
Само на няколко километра от селото се намират хвостохранилищата на медодобивните мини „Плакалница“. Там, в продължение на години, се събират отпадъчните води и тежките метали от рудодобива, удържани от земни диги, които все по-трудно понасят натиска.
Около 11:30 ч. преди обяд стената на едно от съоръженията поддава. Последствията са катастрофални.
Вълната, която помете всичко по пътя си
За броени минути милиони кубични метри отровна, гъста и гореща кал се отприщват от Врачанския Балкан. Земната маса се спуска с чудовищна скорост по стръмното корито на река Лева. Първият удар понася село Згориград.
Хората са изненадани в домовете си или на празничните трапези. Къщи, стопански постройки, животни и хора са пометени от тежката маса. Зловещата лавина продължава своя път надолу, навлизайки в покрайнините на град Враца. Улиците се превръщат в реки от кал и отпадъци, а градският парк, пълен с празнуващи семейства, е затрупан.
Мълчанието на една тоталитарна държава
Мащабът на бедствието е огромен, но реакцията на тогавашната власт е продиктувана от стремежа да се запази „социалистическият престиж“. Официалните медии мълчат. Информацията се потулва, за да не се помрачат празничните манифестации, а близките на загиналите са притиснати да не говорят.
Според неофициални данни, които излизат наяве години по-късно, жертвите са над 500, а ранените са близо 2000. Цели семейства са унищожени, а Згориград е почти изтрит от картата. Разрушени са стотици домове, а материалните щети са огромни за времето си.
Уроците, които не научихме
Трагедията край Враца остава една от най-големите индустриални аварии в българската история. Тя е болезнено напомняне за това как човешката небрежност и липсата на адекватен контрол могат да превърнат природата в оръжие.
Години наред мястото се възстановява, а хвостохранилищата са укрепени, но болката в сърцата на врачани остава. Днес, когато минаваме през пролома към Згориград, тишината все още пази спомена за онези 500 души, чийто живот си отиде в един светъл пролетен ден, погребан под тежестта на индустриалния прогрес.
- Забравената тайна – как се родиха Илюминатите
През далечната 1776 г. в университета в Инголщат, Бавария, един млад професор по църковно право прави нещо, което ще промени представите за конспирация завинаги. На 1 май, в нощта, когато древноевропейският фолклор отбелязва пролетния празник Белтейн, Адам Вайсхаупт поставя началото на тайно общество, което остава в историята като Ордена на илюминатите.
За разлика от съществуващите по онова време франкмасонски ложи, Вайсхаупт търси нещо много по-радикално. Той мечтае за общество, което да освободи човечеството от оковите на религиозния догматизъм и политическия абсолютизъм, проправяйки път на Просвещението чрез образование и тайна организация.
Просветление в сянка
Вайсхаупт е дълбоко повлиян от идеите на френските енциклопедисти и философи, но осъзнава, че академичната свобода в Бавария е силно ограничена от католическата църква и консервативните управници. Така се ражда идеята за „съвършените“ (от латинското illuminatus – просветлен).
Членовете на ордена приемат псевдоними, взети от класическата античност – самият Вайсхаупт се нарича Спартак, а неговите най-близки съратници получават имена като Филон и Аякс.
Организацията е изградена в строга йерархия, вдъхновена отчасти от йезуитската дисциплина, която Вайсхаупт познава отлично от образованието си, и от структурата на масонството.
Възход и падение
Обществото започва скромно, но бързо привлича влиятелни интелектуалци и благородници. Ключов момент за разрастването му е привличането на барон Адолф фон Книге, който помага за реформирането на структурата и привличането на нови членове из цяла Германия. Въпреки това вътрешните борби за власт и параноята относно държавната сигурност не закъсняват.
В началото на 80-те години на XVIII в. баварският владетел Карл Теодор издава строги забрани срещу всички тайни общества. През 1784 и 1785 г. са издадени укази, които на практика слагат край на легалното съществуване на Илюминатите.
Орденът е разгромен, а Вайсхаупт е принуден да напусне Инголщат, за да избегне арест. Въпреки че организацията просъществува едва около десетилетие, митът за нея продължава да живее.
И до днес, векове след смъртта на нейния създател, илюминатите остават символ на скритата власт и стремежа към знание, вълнуващ въображението на историци и любители на мистериите.
Още събития на 1 май:
- 1986 г. – 5 дни след Чернобилската авария съветската информационна агенция ТАСС съобщава официално за катастрофата.
- 2011 г. – Президентът на САЩ Барак Обама обявява в официално обръщение от Белия дом, че Осама бин Ладен е убит в Пакистан.
Родени:
- 1957 г. – родена е българската певица Мая Нешкова
Починали:
- 1873 г. – умира шотландският изследовател Дейвид Ливингстън
- 1978 г. – умира арменският композитор Арам Хачатурян
- 2011 г. – умира българският спортен деятел Иван Славков
