Доц. д-р Снежина Михайлова-Кандиларова завършва Медицински университет-София, Медицински факултет -Специалност Медицина през 1999 г. От 2001 г. е редовен докторант по имунология към Катедра по Клинична лаборатория и клинична имунология на МУ София и през 2007 г. придобита образователна и научна степен „ДОКТОР“ с дисертационен труд на тема „Имуногенетични проучвания при множествена склероза”.
От 2003 до момента последователно заема длъжностите асистент (2003-2007 г.), старши асистент (2003-2011 г.), главен асистент (2011-2016 г.), доцент (2016 г.-) към Катедра по Клинична лаборатория и клинична имунология с база УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки. През 2021 г. е включена към работната група на Експертен консултативен съвет към Министерство на здравеопазването за изготвяне на ръководство за диагностика и лечение на COVID-19.
Срещаме се с нея, за да ни разкаже отпадат ли здравните тревоги и за какво още да внимаваме през този сезон.
Здравейте, доц. Михайлова, можем ли да кажем че сезонът на „зимните“ заболявания свърши?
Здравейте, не можем категорично да затворим вратата на зимата, както добре видяхме от последното по-продължително застудяване. Факт е обаче, че последната COVID-19 вълна като че ли постепенно затихва.
В такъв случай, отпадат „здравните“ тревоги и животът може да поеме нормалния си ритъм?
Можем да кажем, че най-тежкото от отминаващата зима е зад гърба ни. От друга страна обаче, бъдещото развитие на настоящата епидемия е неясно, въпреки добрите прогнози на някои вирусолози и епидемиолози. За съжаление все още оглавяваме класацията по смъртност свързана с ковид инфекциите на глава от населението в ЕС и оставаме с най-ниското имунизационно покритие в общността. Последното е предпоставка за евентуални продължаващи проблеми и през идните месеци. Задават се и редовните за пролетния сезон инфекции. Много вируси показват изразени сезонни вариации. В умерен климат повечето респираторни инфекции са преобладаващи през зимата или в по-малка степен през пролетта или есента. Епидемиите от грип, коронавирусни и тежки респираторно-синцитиални вирусни инфекции (последните особено при кърмачета) се случват предимно през зимата, но могат да варират значително по степен от година на година. Много от детските обривни заболявания, включително варицелата, предавани по въздушно-капков път, достигат връх през пролетта. В този период пикова проява като честота имат и аденовирусните и риновирусните инфекции. А инфекциите с херпесвируси пък не показват сезонни вариации в честотата и бихме могли да се заразим по всяко време.
Тогава – какво?
Що касае за сезонните вирусни инфекции, които доказаха значимостта си последните два сезона, все още имаме време за профилактика. На първо място можем да се ваксинираме информирано и доброволно.
Знаете, значима част от българското общество има резерви към бързо произведените и внесени COVID-19 ваксини. И докато за по-възрастните ползите бяха преценени като по-високи от неизвестните рискове, за децата нагласите са други. Какви са вашите наблюдения?
Резервите към ваксините имат своето основание, но ползите им многократно надвишават рисковете. По отношение на COVID-19 ваксините при деца, както и за противогрипните ваксини съм малко по-скептично настроена. Смятам, че в детска възраст би било по-уместно да се ваксинират само рискови групи. Тук е мястото да отбележа, че в момента, в края на сезона има повишена заболеваемост от вирусни инфекции на горните дихателни пътища при децата. Това е резултат от връщането на всички деца и ученици в градините и учебните заведения за нормални присъствени занятия. Това, разбира се, е нормално и дори полезно, защото играе важна роля в развитието и укрепването на имунните системи на подрастващите.
Тъкмо се отървахме от COVID-19, и традиционните вируси влизат в играта! Как да предпазим децата, така че да не се разболяват и да имат възможност да посещават редовно градината, училището?
Много се каза и изписа за профилактиката последните две години. Доказаните стъпки са няколко, и те са ефективни както за COVID-19, така и за грип, а също и за всички други банални „класически“ вируси, с които се заразяваме. Това са честото проветряване и по-дългият престои навън, по-малко часове прекарани в затворени помещения. Със стоплянето на времето, всички ние, децата включително, ще излизаме все по-често и ще прекарваме все повече време под открито небе.
Навикът за поддържане на лична и колективна хигиена при общуване доведе и до рязък спад на други вирози. Не бива да пренебрегваме и в бъдеще изградените автоматизми като спазване на етикет при кихане и кашляне, поддържане на дистанция спрямо другите хора, което обаче трудно можем да очакваме при децата.
Родителите биха могли да прилагат физиологични подходи като защитния спрей ВируПротект. Препаратът е иновативно решение и представлява спрей за пръскане в гърлото, който обаче не е предназначен за болка или възпаление в гърлото. Ползата от ВируПротект е друга, както подсказва и името – при впръскване в устната кухина може да образува бариерен защитен слой, който улавя вирусите попаднали в горните дихателни пътища.
Вече залепнали към този филм, разположен върху лигавицата, вирусите срещат трипсина, естествен ензим от риба треска, ключова съставка на този препарат. Този ензим разрушава протеиновата обвивка на повечето видове вируси и ги уврежда. Тази увреда на белтъчната мантия на вирусите не им позволява да се свържат към лигавицата покриваща гърлото - безопасен механизъм, чрез който организмът е предпазен от разгръщане на вирусна инфекция – била тя COVID-19, грип, или друг вид настинка.
Звучи обещаващо! Може ли да се използва и от възрастни?
Да, разбира се. ВируПротект е подходящ както за деца от 4 г., така и за възрастни индивиди, като освен профилактика оказва и други значими за здравето ползи. Когато се приложи при първи симптоми на вирусна инфекция, спреят може да намали с над 90% вирусния товар върху организма и може да скъси продължителността на боледуването с цели 3-4 дни. А това е голямо облекчение за цялото семейство – 3 дни по-малко боледуване и 3 дни повече „нормален“ живот. Без значение дали боледува детето или родителя. Имам педиатрични пациенти, при които след редовна употреба на препарата, антигенният тест за COVID-19 се негативира още на четвърти ден.
Последен съвет към нас за опазване на здравето?
Повече сън, повече движение, рационално хранене и позитивни изживявания.
Устойчивата психиката и оптимистичната емоционална нагласа са водещи за съхраняване на имунната ни система и физическото и психическото ни здраве.
