136 години от Априлското въстание - Борба страховита!

Над 10 хиляди души днес отбелязаха 136-годишнината от Априлското въстание в града на първата пушка и кървавото писмо на Тодор Каблешков - Копривщица.

С възстановка на самодейни артисти от клуб Традиция" и местни жители отново беше разиграна драматичната история от началото на въстанието.

Априлското въстание, избухнало на 20 април по стар стил (1 май по нов стил) в Копривщица, е потушено с много кръв и зверства, но то предизвиква за първи път светът да обърне внимание на България.

То е нашата, българската революция - морална и с оръжие, която се оказва, че е победила, независимо от потушаването на въстанието.

Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти.

Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдово, чието име на предател е изтрито от паметника в местността.

От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая".

При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни.

Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт.

Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо".

Писмото е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 хил. мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Много са причините за кървавия и трагичен край на Априлското въстание, но то е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.

Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои, които с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 136 години след тези героични събития като недостижима мечта за българите. Тази недостижима мечта върви вече през столетията, заедно с предшествениците на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро - Раковски, Левски и месец по-късно героично и самотно загиналия Христо Ботев.

Днес в Панагюрище имената на стотици панагюрци, загинали по време на Априлското въстание, бяха прочетени по време на светата литургия и заупокойна панихида, отслужена в църквата "Свето Въведение Богородично".

Инициативите по повод 136-ата годишнина имаше и в пещерското село Капитан Димитриево.