Това казва вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков в интервю за руската агенция Бизнес-ТАСС.
"България е заинтересувана от изграждането на нови ядрени мощности. В зависимост от резултатите от референдума политиката ни може да бъде преразгледана", казва министър Дянков пред руската инфорамационна агенция.
В интервю Дянков разказва пред Бизнес-ТАСС за текущото състояние на руско-българските икономически отношения, проблемите и перспективите за по-нататъшно сътрудничество.
Следва пълният текст на интервюто, което бе публикувано на сайта на Министерството на финансите:
- Русия и България са отдавнашни икономически партньори. Бихте ли направили оценка на сегашното състояние на търговско-икономическите отношения между нашите страни?
- Търговските отношения между България и Русия през последните 3 години се подобриха значително, за което свидетелства и удвояването на стокооборота. През 2012 г. обемът на търговския оборот между нашите страни достигна максималните показатели за последните 10 години. През миналата година износът от България за Русия нарасна с 40%, а руският износ за България - с 33%.
През 2011 г. ситуацията беше подобна: увеличението на износа както от България, така и от Русия беше около 35 процента. Когато става дума за отношенията между нашите страни, обикновено се акцентира върху енергетиката.
Всъщност има редица други сфери, които са неделима част от нашите търговско-икономически отношения. Така например България изнася в Русия хранителни продукти: вино, зеленчуци, сирена, месо, електротехника. Русия на свой ред изнася например производствено оборудване за нашата химическа и нефтохимическа промишленост.
- Под енергийни проекти разбирате строителството на участъка от тръбопровода „Южен поток", който минава през територията на България?
- Точно така. През ноември миналата година ние бяхме първата страна, която подписа договора за „Южен поток". Работата ще започне тази година и ще продължи до 2015 г., когато ще тръгнат първите доставки на газ. Така и този проект ще спомага за укрепване на деловите отношения между страните ни през следващите 3 години.
- Как преценявате перспективите на сътрудничеството между нашите страни в областта на атомната енергетика? И по-специално изграждането на АЕЦ в град Белене?
- В България в неделя, на 27 януари, ще се проведе референдум за бъдещето на атомната енергетика и по-конкретно за строителството на централата в Белене. Проектът в Белене се обсъжда вече близо 30 години - от 1984 г. насам. Той има сложна история: много пъти проектът се е започвал и спирал.
През март 2012 г. беше спрян за четвърти път, когато правителството реши, че такъв скъпоструващ проект не е по силите ни. През април миналата година парламентът подкрепи решението на правителството.
Пълната стойност на проекта е около 11 млрд. евро. Наистина, тази сума включва не само строителството на атомната централа, но и енергийните мрежи - в Белене такива просто няма.
Посочената цифра включва също разходите за комплексна реализация на мерките за сигурност, въведени от Европейския съюз след трагедията във Фукушима. За една малка страна 11 млрд. евро са много пари. Ако се намери инвеститор, заинтересуван от проекта, ние сме готови да разгледаме неговото предложение. Но никой от инвеститорите не се заинтересува сериозно от този проект и затова през март 2012 г. правителството на България прие решение за спиране на строителството.
Специално искам да подчертая, че проектът беше спрян не поради това, че атомната енергетика е нещо, от което се опасяваме. Не. Ние вече имаме реализирани проекти в тази сфера и сме заинтересувани от изграждането на допълнителни мощности. Но проектът в Белене е твърде скъп за нас. След референдума ще решим как да постъпим по-нататък. В зависимост от резултатите политиката в тази област може да бъде преразгледана.
- Стотици хиляди граждани на Русия ежегодно посещават България. Каква е динамиката в това направление?
- През последните няколко години пътникопотокът от руски туристи в България нарасна значително, особено през 2012 г., когато количеството им се увеличи с 30 процента. С 43 процента се увеличи детският туризъм.
Туристите проявяват интерес както към курортите на черноморския бряг, така и към ски пистите в планинските райони на нашата страна. Увеличението на обемите на туризма се дължи и на това, че през март 2012 г. ние значително опростихме визовия режим специално за руските граждани: туристите, които имат шенгенска виза за която и да било страна в шенгенската зона, сега не се нуждаят от входна виза за България.
През 2012 г. България беше посетена от около 2 млн. руски туристи, но това, което е особено важно за нас, е, че руските семейства все по-често изпращат децата у нас за лятна почивка или за ски сезона през зимата. В настоящия момент ние работим над опростяването и на други визови изисквания. Искаме руските туристи, пристигащи у нас без шенгенска виза, да имат възможност да получат виза направо на летището, при кацането си в България.
- С какви трудности се сблъсква гражданите на България, които желаят да посетят Русия?
- Когато български граждани замислят пътуване в Русия, те се сблъскват с проблем, който се опитваме да решим. Лицензия за пътнически превози в България има само една руска авиокомпания - „Аерофлот". И цените на самолетните билети са много високи - около 600 евро на човек. Ние се обърнахме към руската страна, към Министерството на транспорта, с молба да разреши и на други руски авиокомпании да извършват полети за България през летния и зимния сезон, за да могат българските туристи да има възможност да посещават Русия. Вече две години обсъждаме този въпрос и се надяваме, че през лятото на тази година и други руски компании ще получат разрешение за полети в България. Общо взето, интересът на българските туристи към Русия е огромен, но сега едно пътуване до вашата страна е твърде скъпо.
- Как оценяване икономическата ситуация в България на фона на кризата в Европа?
- България завърши 2012 г. с най-добрия фискален резултат в целия Европейски съюз. Ние има втория след Естония най-нисък показател по съотношението дълг/БВП - 14,7 процента. Можахме да постигнем най-ниския бюджетен дефицит след Швеция и Германия. И нещо също много важно - нашите данъци са ниски в Европейския съюз. Така например данъкът върху печалбата на дружествата, както и данъкът върху доходите на физическите лица, е само 10 процента. Несъмнено, ние сме силно зависими от другите европейски страни.
Въпреки това България е една от 4-те страни, чийто икономически ръст през последните три години е положителен. Но ръстът е само 1 - 2 процента и този показател е по-малък от преди кризата. Понастоящем еврозоната и Европа като цяло имат големи проблеми: те не фокусират вниманието си върху ръста, а са заети със спасяването на Гърция, Португалия и Испания.
Ние бяхме една от трите страни, наред с Швеция и Великобритания, които предложиха на Европа да обърне внимание на необходимостта от вземане на мерки за по-нататъшното развитие на икономиката. И в тази насока бяха постигнати определени успехи. В края на миналата година министрите на финансите успяха да се договорят за единен банков надзор и за въвеждането на бюджетни правила.
Смятаме, че през 2013 г. еврозоната ще бъде по-устойчива, отколкото през последните 3 - 4 години. През последните 4 години основният риск за световната икономика идва от страните от еврозоната. Предполагам, че 2013 г. ще бъде преломна в това отношение: рисковете в зоната на еврото ще бъдат значително намалени чрез взетите мерки. И тъкмо сега за Европа е важно да се замисли над източниците на бъдещия растеж. Защото през миналата година ръстът в Европа беше нулев, а в зоната на еврото - като цяло отрицателен.
Една от най-важните задачи в близкото бъдеще трябва да стане провеждането на пенсионните реформи в европейските страни. В България такава реформа беше извършена през 2011 г., но повечето страни не са я провели. Необходимо е също да се осъществят и реформи в сферата на здравеопазването. Досега нито една европейска страна не е правила промени в тази област. И нещо още по-важно, на настоящия етап трябва да се помислим върху структурата на бъдещата еврозона: кои институции ще ни позволят да бъдем стабилно обединение, не само в областта на паричната политика, а и в банковата сфера, и необходимо ли ни е още нещо.
Пълният текст на интервюто на руски
