Както е известно, за да бъде признат референдумът, трябва да са гласували над 60% от имащите право на глас.
Те са две трети от привържениците на БСП, 59% от симпатизантите на "Атака", близо половината от хората, харесващи ГЕРБ, 42% от привържениците на "България на гражданите" и 35% от хората на ДПС.
Най-често намерение да гласуват на предстоящия референдум изразяват жителите на малките градове и на селата. В градовете-областни центрове декларативната активност е по-ниска от средната. Най-ниска се очертава избирателната активност в София.
НЦИОМ проведе национално проучване за обществените нагласи за референдума между 16 и 20 януари. По метода на полустандартизираното интервю по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани.
Основният аргумент на нежелаещите да гласуват на предстоящия референдум е убеждението им, че той е лишен от смисъл.
Бойкотът остава по-скоро формула на политическо говорене в дните преди референдума, доколкото преобладаващата част от избирателите не го възприемат като механизъм за изразяване на гражданска позиция.
В НЦИОМ за последните три месеца регистрират известно покачване на дела на противниците на развиването на ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала.
В момента съотношението между привържениците и противниците е приблизително 3:2.
Сред заявилите, че ще гласуват на референдума, посочилите, че ще отговорят с "Да" са 60%, а тези, които твърдят че ще отбележат "Не" в бюлетината са 40%. Интервюираните, които възнамеряват да гласуват с "Да" на референдума са по-категорични в намерението си да упражнят правото си на глас, в сравнение с онези, които биха гласували с "Не".
Както поддръжниците, така и противниците на развитието на ядрената енергетика у нас, твърдят че позицията им е по-скоро въпрос на личен избор, а не на партийна дисциплина. Две трети от анкетираните дори отричат да са повлияни от официалните позиции на лидерите на основните политически партии.
Изследователите от НЦИОМ отчитат, че през последните три месеца темата за референдума е в центъра на общественото внимание и е широко отразена в медиите. В сравнение с ноември 2012 г., в края на януари 2013 г. те регистрират по-високи дялове на хората, които определят информираността си като "висока" или "средна".
Напълно неинформираните и незаинтересованите от темата намаляват почти двойно.
Малък е делът на пълнолетните българи, които целенасочено и активно търсят информация по темата за референдума (11%). В по-голямата си част симпатизантите на основните политически формации (с изключение на тези на ДПС) се самоопределят като "средно информирани" т.е. хора, които не търсят целенасочено информация по темата, а попадат на такава.
Хората с високи доходи, столичаните, високообразованите и мъжете по-често от останалите целенасочено търсят информация по темата за ядрената енергетика и именно те се самоопределят като "високо информирани".
Но както преди три месеца, така и през януари 2013 г., проучването регистрира отсъствие на пряка зависимост между степента на информираност на населението по темата на референдума и начина, по който българите възнамеряват да гласуват.
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
