Т ази година се навършват 200 години от издаването на „Рибния буквар” на д-р Петър Берон. Това е книга, повлияла на поколения ученици, защото е първият учебник, насочен към така нареченото взаимно обучение, към светското образование. Това е една важна книга в нашето образование, която от гледна точка на моя живот и студентски години беше в основата на изучаването на история на българското образование.
Това заяви в ефира на „Здравей, България” министърът на образованието Галин Цоков, носейки със себе си две книги – „Рибен буквар” и том с избрани разкази на Иван Вазов.
„Когато говорим на 24 май за хора, променили не само образованието, културата, но и живота на българите, не може да не споменем името на Иван Вазов. Моята дипломна работа в Софийския университет беше свързана с творчеството на Патриарха на българската литература. Той е бил и министър на просвещението за година и половина. Когато влязох в кабинета на министъра на образованието и видях портрета на Вазов, висящ на стената, разбрах колко огромна е отговорността. Това ме притесни, но и ме мотивира да търся възможности да се направи нещо добро и значимо за образованието”, подчерта образователният министър.
И допълни, че любимият му спомен от училище е свързан с началното.
"Първият учебен ден, първите учебни часове оставиха незабравим спомен у мен. Майка ми беше начална учителка, така че продължавах уроците и вкъщи. Нямаше шанс да получа двойка. Не съм пушил като ученик, но със сигурност е имало някое и друго бягство от час", призна министърът.
Той коментира проблемите, възникнали с някои от задачите на матурите по БЕЛ и по избираем предмет.
„В случая с липсващите диаграмите, които липсваха от задача по БЕЛ, са установени около 570-580 ученици, при които в разпечатката на въпросите диаграмите не са излезли. Зрелостниците са от 16 училища в 10 области. Подхождаме внимателно към този въпрос, защото тези деца не са били в равностойно положение по отношение на решаването на задачите. Затова и ще дадем максималните 4 точки на всички зрелостници”, обясни Цоков. И допълни, че задължение на директорите е да прегледат материала, възпроизведен от принтера. „Но в по-големите училища тези задачи се печатат на няколко принтера и, ако на един е излязло добре, на друг може да не е така. Затова даваме на всички ученици максималните точки”, обясни министърът.
По повод записа по чужд език, за който се появиха твърдения, че не се е чувал достатъчно ясно,
той подчерта, че не зависи само от характеристиките на самия запис, а и от устройствата, на които се възпроизвежда. „Това са проблеми, които възникват всяка година. Но винаги има преподавател, който може да прочете ясно текста на зрелостниците”, подчерта Цоков.
Той направи коментар и за учителските заплати, за които синдикатите твърдят, че са обидно ниски и инфлацията ги изяжда.
„През тази година, в която съм министър на образованието и науката, участвах в изготвянето на два бюджета. МОН винаги е настоявало заплатата за учителите да бъде 125% от средната брутна за страната. Подписахме и колективен трудов договор със синдикатите и работодателските организации”, обясни министърът.
Той беше категоричен, че една от търсените специалности в университетите в страната е „Предучилищна и начална училищна педагогика”.
„Кандидатите се приемат с доста сериозен бал. Забелязваме, че капацитетът за прием в тези специалности не достига. Има голям интерес от страна на младите хора”, заяви министър Цоков.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
