Не е тайна, че България има едни от най-високите нива на замърсяване на въздуха в Европа. Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) изчислява, че през 2018 г. 13 920 преждевременни смъртни случая в България се дължат на излагане на фини прахови частици (ФПЧ), азотен диоксид (NO2) и озон (O3). Брой, който когато бъде преизчислен като процент от населението, се оказва 2,2 пъти по-голям от средното за страните от Европейския съюз и Обединеното кралство. За да се промени тази статистика, всеки гражданин трябва да осъзнае и разбере въздействието, което оказва върху околната среда, включително въздуха, и как може да допринесе за подобряването им.
Такъв подход беше използван по време на събитието Хакатон: Подобряване на качеството на въздуха в България. То се проведе на 25 февруари и 9 екипа представиха идеи в 2 основни категории:
- използване на данни за информиране и образоване на гражданите по темата
- прилагане на различни техники за подобряване на въздуха чрез използване на растителност
От представените 9 идеи 3 бяха наградени от журито заради тяхната приложимост и иновативност.
- "Райска градина" е решението, което зае трето място и показва как растителността може да се използва като основен метод за подобряване на качеството на въздуха. Екипът, стоящ зад тази идея, обясни как земите в градовете и околностите им могат да бъдат използвани за опазване на биологичното разнообразие. Те насърчават местното селскостопанско производство по примера на испанския модел Dehesa. Това постепенно ще промени практикуваното еднообразно залесяване с бял бор в земите на държавните горски стопанства и замяната на този вид с дървесни видове, които са характерни за специфични природни местообитания и климат, и допринасят за биологичното разнообразие. Като допълнение може да се използва и примера на Виена – засаждане на лозови масиви в градските части.
- Второто място бе отредено на "Слънчева духалка". Предложението спечели журито със своята приложимост. Идеята е за създаване на отоплителен уред, който не замърсява въздуха, може да бъде използван дълги години, лесен е за сглобяване и инвестицията за закупуването на необходимите компоненти не е голяма. "Слънчевата духалка" може да работи всеки ден, без да е необходимо допълнително захранване или да оставя вреден отпечатък. Уредът се състои от вакуумна тръба и други по-прости компоненти, които могат да бъдат намерени в железарията. Потребителите не трябва да имат някакви специални умения или знания, за да сглобят "Слънчевата духалка", а просто да следват инструкциите. Начинът, по който работи, е чрез излъчване на топлината, събрана от слънцето, от вакуумната тръба. "Слънчевата духалка" трябва да бъде поставена близо до прозорец, за да започне да събира слънчева енергия на принципа, на който работят слънчевите панели. Устройството е преносимо, което го прави лесно за употреба.
- На първо място бе избрана идея за мобилно приложение, което комбинира учене, иновации и игрови елементи. Името му е "Зелена пътека" и може да доведе до постепенно подобряване на качеството на въздуха на закрито и открито. Виртуалната "пътека" се разклонява първо към училищата, като инициира проект "Разходка до училище", който се стимулира с игрови елементи, "зелени награди" и обучение, целящо осъзнаването на проблема с мръсния въздух. Мобилното приложение надгражда вече съществуващия SofiaCoin до национално ниво. То включва в целевата си група и работещите и предлага възможност за състезания между училища, компании и граждани. Втората част на проекта добавя практическо обучение в училищата. Качеството на въздуха в закрити помещения ще може да бъде подобрено чрез иновативен продукт от микроводорасли. Това е биореактор, наречен Vodoraslo. Той намалява нивата на CO2, NO2 и SO2 в затворени помещения.
Първоначалната идея за събитието бе вдъхновена от най-новото проучване, направено от Deloitte по поръчка на Clean Air Fund - Въздействие на замърсяването на въздуха върху кариерните решения на висококвалифицираните работници в София. С помощта на местни организации – Зелена София, MOVE.BG, Lime, VMware и За Земята, участниците в хакатона бяха напътствани в процеса на формулиране на идеи и представянето им пред журито.
Екипите използваха като отправна точка проучването, което показва, че през 2019 г. 13,4% от БВП на София или сума в размер на 6,10 млрд. лв. е загубена заради замърсяването на въздуха в следствие на няколко фактора. Ако замърсяването на въздуха бъде намалено с 4% на годишна база, това може да доведе до спестени 7,33 млрд. лв. за периода 2020-2024 г. Данните сочат, че столицата е с едно от най-ниските нива на удовлетвореност от качеството на въздуха в Европейския съюз. През 2019 г. само 25.6% от гражданите в София са доволни от него.
Изследването показва, че замърсеният въздух засяга пряко не само столицата на България, но и цялата страна. София е нагледният пример защо са необходими незабавни действия и как страната може само да спечели от въвеждането на мерки, които да осигурят по-добро качество на въздуха. Те могат да бъдат предприети от всички заинтересовани страни - администрацията, частни компании и самите граждани. Започвайки промяната от дейностите, които са пряко свързани с генерираните емисии, ще бъдат постигнати незабавни резултати. А те от своя страна биха били предпоставка за подемането на мерки, покриващи по-голяма област и по-многобройна аудитория.
