Г азопреносната ни система е модернизирана и реверсивна, с най-добрите компресори, така че можем във всички посоки да транспортираме газ. Направили сме инвестиция в компресори за 360 млн. лв., като по този начин имаме не само диверсификация, но и даваме възможност на българския бизнес и потребители на най-ниска цена да им се доставя газ и да се транспортира.
Това заяви министър-председателят Бойко Борисов, който направи оглед на изграждащата се в момента компресорна станция "Расово".
Заедно с другата компресорна станция – "Нова Провадия", двете компресорни станции ще служат за повишаване на налягането по трасето на Балкански поток.
На КС "Расово" вече са монтирани трите компресорни агрегата, произведени от американската компания Solar Turbines. Други четири броя от същия вид компресорни агрегати от най-ново поколение е предвидено да бъдат монтирани и на КС "Нова Провадия".
Агрегатите ще бъдат снабдени с ниско емисионни горивни камери и ще отговарят на всички изискванията на екологичното законодателство.
Към настоящия момент продължават да се изпълняват строително-монтажните работи на бъдещата площадка на КС "Расово", като се очаква те да приключат през месец декември.
На площадката освен трите газотурбокопресорни агрегата ще бъдат разположени също административна сграда, производствени и обслужващи сгради. Общата стойност на договора за проектиране, доставка и изграждане на двете компресорни станции възлиза на близо 180 млн. евро.
Компресорните станции са ключови за реализацията на проекта "Разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската граница до българо-сръбската граница".
Линейната фаза на проекта също е в напреднала фаза на изграждане. Сама по себе си тя представлява истинско инженерно предизвикателство предвид тежката геология на места и трасето, което пресича множество естествени препятствия като реки, канали, дерета, автомобилни пътища, ж. п. линии и друга техническа инфраструктура.
Изпълнението на проекта не спря дори по времето на извънредното положение заради пандемията от COVID-19, като се работи при спазване на противоепидемични мерки.
Наред с това се полагат сериозни усилия за опазване на културното наследство като с мащабни археологически кампании не се допуска унищожаването на археологически ценности при строителството на газопровода. През настоящата и през изминалата година са проучени общо 87 обекта по трасето на Балкански поток, като най-важните резултати са от разкопките при с. Владиня и гр. Летница.
Очаква се на голяма изложба в Националния археологически институт с музей на БАН да бъдат представени най-интересните находки от проучванията по Балкански поток. Общият размер на направените разходи за археологически проучвания възлизат на над 18 млн. лв.
Както газопроводът, така и съоръженията към него, след въвеждането им в експлоатация ще бъдат част от газопреносната система на Република България. Реализацията на проекта е от съществено значение за утвърждаването на страната ни като водещ търговски разпределителен център в региона и Европейския съюз като цяло.
Изграждането на "Балкански поток" цели повишаване сигурността на доставки на природен газ от различни източници, засилване на конкуренцията и прозрачността на пазара с природен газ, което от своя страна да окаже позитивен ефект върху потребителите на природен газ.
Като ключов проект за пазарната интеграция, Балкански поток ще допринесе за гарантиране на доставките на природен газ за страната и за региона, като същевременно ще допринесе за създаването реални условия за диверсификация на източниците и маршрутите и възможност за пренос на допълнителни количества природен газ за и през България.
Само преди 5 месеца, за да се запознае с напредъка по изграждането на разширението на газопреносната инфраструктура от турско-българската до българо-сръбската граница на посещение у нас по покана на министър-председателя Бойко Борисов бе сръбският президент Александър Вучич.
Двамата лидери огледаха с хеликоптер разширението на българския газопровод в района на Летница, след което посетиха Велико Търново.
"Балкански поток" всъщност е продължение на газопровода "Турски поток" през територията на България. В официалните документи той се нарича "обект на разширяване на газопреносната инфраструктура на компанията "Булгартрансгаз" паралелно със северния главен газопровод до българо-сръбската граница".
Името "Балкански поток" за газопровода беше предложено от министър-председателя Борисов. Беше отбелязано, че газопроводът трябва да бъде завършен до декември.
"Турски поток", който беше пуснат на 8 януари 2020 г., минава по дъното на Черно море от Русия до бреговете на Турция. Освен това има сухопътна транзитна част до границата със съседни държави, откъдето газът вече се изнася за Гърция, България, РС Македония.
По-късно, след завършването на изграждането на цялата инфраструктура, газът достига до Сърбия и Унгария. Пропусквателната способност на газопровода от 930 км е 31,5 милиарда кубически метра газ годишно.
САЩ винаги са се обявявали срещу "Турски поток". Два дни след пускането в експлоатацията на газопровода, на 10 януари 2020 г., Вашингтон изпрати ясен сигнал, че са против продължението на тръбата през българска територия за ЕС.
Съединените щати са против втората линия на газопровода "Турски поток", предназначена за доставки на газ за Югоизточна Европа през България, тъй като я разглеждат като геостратегически проект на Русия, заяви тогава заместник-държавният секретар по политическите въпроси Дейвид Хейл, който е №3 в Държавния департамент на САЩ.
В самата Русия многократно са заявявали, че втората отсечка на "Турски поток" се изгражда преди всичко в подкрепа на руския съюзник на Балканите – Сърбия.
"Разширяването на газохранилището "Чирен" е продължение на големите ни газови проекти. Всичко това е безопасно. Затова и участваме с 40 милиона лева във фонда на Инициативата "Три морета".
Това заяви министър-председателят Бойко Борисов, който направи оглед и на проекта за разширение на капацитета на подземното газово хранилище "Чирен", съобщи пресслужбата на кабинета.
Премиерът Борисов подчерта във Фейсбук ключовата роля на хранилището за диверсификацията на енергийните ни източници.
"Важно е да имаме къде да съхраняваме газа, особено когато е евтин. Инвестицията ще се възвърне от таксите, които фирмите ще плащат за съхранението на горивото", посочи още министър-председателят. По думите му подготвителните работи по проекта трябва да приключат до февруари-март следващата година.
Газовото хранилище е единственото в България, използва се за компенсиране на сезонната неравномерност на потреблението на синьо гориво у нас и е един от инструментите за гарантиране на сигурността на газовите доставки, се напомня в прессъобщението.
Проектът за разширение започна през 2019 г. и предвижда увеличаване на обема работен газ от 500 млн. кубични метра до 1 млрд. и увеличаване на дебита на добив и нагнетяване от 4 - 5 млн. до 8 - 10 млн. кубични метра/ден. Това ще стане възможно чрез прокарването на 10 нови високопродуктивни сондажа. Осигуряването на допълнителен обем за съхранение в хранилището
"Чирен" ще насърчи търговията с природен газ, ще повиши пазарната конкуренция и ще допринесе за функционирането на ликвиден газов пазар. Проектът е в синергия и с проекта за терминал за втечнен газ край Александруполис и ще даде възможност на търговците и потребителите на газ в региона да се възползват в пълна степен от динамичното развитие и конкурентните предимства, осигурявани от пазара на втечнен природен газ.
Стойността на проекта за разширение на газохранилището "Чирен" възлиза на между 250 и 270 млн. евро. Към настоящия момент се реализира етапът за 3D сеизмични проучвания върху площта на Чиренската структура. Към средата на август проучванията на терен бяха успешно приключени и до края на 2020 г. се очаква да завършат анализът и интерпретацията на получените данни.
За 3D проучванията е предоставено безвъзмездно финансиране в размер на 3 900 000 евро, което се равнява на 50 на сто от общата стойност на проучването.
