Н асилието у дома, особено в условията на пандемия, може сериозно да влоши психичното здраве на децата и тийнейджърите. Ако често стават свидетели на физическо насилие и психически тормоз вкъщи, децата може да се затворят в себе си или пък да започнат да копират агресивното поведение.
Такъв е случаят на майка и двете ѝ дъщери, които след години в насилие се връщат към живота. Това се случва благодарение на подкрепата, оказана от професионалисти в центровете за застъпничество „Зона ЗаКрила”, подкрепени от УНИЦЕФ в България.
Побой, обиди, заплахи и унижения. Така минават близо шестнайсет години от живота на тази жена. Насилвана е физически, психически и емоционално от бившия си партньор - баща на двете ѝ деца.
"Започна да ме обижда, да се държи грубо. Но ме е удрял много.
С юмруци и с ритници. Стоях и чаках да спре", обяснява тя.
По това време жената живее в малък град. Споделя на родителите си и на две приятелки. В онзи момент обаче не намира сили и смелост да напусне бащата на децата си.
"Като легнех вечер, се молех сутринта да го намеря умрял.
Отивам на работа. Гледам как колежките бързат да се приберат, а аз ако имаше как - денонощно да работя, само и само да не се прибирам", разказва тя.
Свидетели на насилието стават и дъщерите ѝ – ученички в трети и в девети клас. Децата виждат как бащата удря, обижда и заплашва майката. „Започнаха да ни отбягват, когато и той си е вкъщи. Стояха в друга стая и мълчаха, защото ако реагират, ще започне и към тях“, споделя майката.
Мъжът насилвал психически и емоционално и тях. Наказвал и критикувал голямото момиче, когато преценявал, че не се е справило добре в училище. Забранявал му да излиза с приятели. „Много я тормозеше, когато разбра, че си има приятел, я обиждаше с много лоши думи, вместо да седне като баща да ѝ обясни“, отбеляза жената.
Насилието, на което стават свидетели двете момичета,
започва да се отразява на поведението им. Малката дъщеря започва да копира агресията. „Тя се затвори в себе си, не говореше, не споделяше нищо, само с приятелките си“, посочи майката. При всеки опит да се отскубне от мъжа си жената получава заплахи.
„Моите родители живееха наблизо. Заплашваше, че ако отида при тях, някоя вечер ще ни запали живи. Мислех, че нямам никакъв изход, живеех си в някакъв мой свят, където сме си аз и децата. Докато един ден голямата ѝ дъщеря казва, че никога повече няма да се прибере вкъщи. Тийнейджърката отива в отдел „Закрила на детето“, откъдето насочват жената с двете ѝ деца за настаняване в кризисен център. От центъра се свързват със „Зона ЗаКрила“, където започват работа по случая.
Тогава пострадалото семейство започва да гледа на живота с други очи.
„Казахме си: Край. Каквото беше – беше.
От тук нататък всичко на добро и най-вече спокойствие“, спомня си майката.
„Зона ЗаКрила“ е иновативен модел услуга за подкрепа на деца и родители, преживели насилие, която предоставя под един покрив услуги като информиране, консултиране, предоставяне на психолог, специализирана подкрепа с безплатен адвокат, правна помощ“, обясни Дани Колева, програмен директор „Закрила на детето“ в УНИЦЕФ България.
Майката признава, че в началото всичко е било като сън, семейството се е чудило дали наистина вече живее спокойно.
„От УНИЦЕФ сме изключително благодарни на екипа на „Зона ЗаКрила“ и партньорите ни за това, че тази история показа как наистина всъщност дългосрочната подкрепа помага децата да се върнат на училище, да придобият увереност, да имат приятели, жената да намери работа и да могат да продължат живота си смело и уверено напред“, подчерта Дани Колева от УНИЦЕФ.
Майката също е категорична, че в момента живее коренно различен живот.
„Имам много по-спокойни деца, разговаряме, споделят с мен“,
посочи тя.
Пандемията допълнително изостри отношенията в много семейства и създаде риск за много деца и жени, подчерта Дани Колева от УНИЦЕФ. Кампанията на организацията за психичното здраве цели да покаже, че трябва да се говори по тази тема – за това как децата и младежите се справят с пандемията, какво изпитват. „Когато се чувстваш сам, когато си объркан в мислите си, е напълно нормално да потърсиш помощ, да говориш. Изследванията на УНИЦЕФ показват, че 67% от младежите всъщност се притесняват да говорят за това какво чувстват“, допълни тя.
Темата за психичното здраве на децата и младежите е фокус на националната кампания на УНИЦЕФ в България, стартирала преди месец.
Ще бъде създадена онлайн платформа, в която младежите ще могат да потърсят актуална и достоверна информация от професионалисти, съвети за само-помощ - например как да се справят с паник атака - истории от други младежи, които са се справили с проблема, както и вдъхновение за това къде могат да бъдат доброволци и да участват в различни дейности, които да им помогнат да преодолеят предизвикателствата, пред които са изправени.
Повече за кампанията на УНИЦЕФ в подкрепа на психичното здраве на децата и младежите в България „Отвъд усмивките. Как си всъщност?” и как заедно можем да помогнем на тийнейджъри и младежи да се справят със стреса, тревожността и депресията в условията на пандемия можете да научите на сайта на УНИЦЕФ.
Подкрепете УНИЦЕФ да създаде онлайн платформа за детско и младежко психично здраве, като станете БЛАГОДЕТЕЛ с месечни дарения от 5 лв. към УНИЦЕФ. Изпратете СМС с цифра 5 на 1021 или дарявайте онлайн на dari.unicef.bg. Основен медиен партньор на кампанията е Нова Броудкастинг Груп и Нетинфо.
