П роектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. беше приет на първо четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси с 14 гласа „за“, 9 „против“ и без въздържали се.
Документът беше представен от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова и управителя на Националния осигурителен институт Весела Караиванова.
- Правителството: Пенсионерите няма да платят цената на кризата
Според социалния министър проектът е изготвен така, че да защити най-уязвимите групи.
„Проектът на бюджета на ДОО е планиран така, че най-уязвимите представители на обществото да не платят цената на тежката ситуация, в която се намира страната“, заяви Наталия Ефремова.
Тя подчерта, че заложените политики ще доведат до повишаване на покупателната способност на пенсионерите, а увеличаването на осигурителните прагове ще гарантира по-високи осигурителни права.
От своя страна управителят на НОИ Весела Караиванова отбеляза, че България продължава да отделя по-малък дял от БВП за пенсии в сравнение със средното за Европа.
„По отношение на разходите за пенсии като дял от БВП България остава под средното европейско ниво. Най-високи са тези разходи в страни като Австрия, Германия и Гърция, а най-ниски – в северните държави“, каза Караиванова.
- Какво предвижда бюджетът
Проектът предвижда средната пенсия през 2026 г. да достигне 543,46 евро, като реалният ръст на пенсиите се очаква да бъде 4,5% при прогнозна инфлация от 4,3%.
От 1 юли 2026 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., ще бъдат осъвременени по т.нар. „швейцарско правило“ със 7,8%.
Така минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще нарасне от 322,37 евро на 347,51 евро. Със същия процент ще бъдат увеличени и социалната пенсия за старост, както и свързаните с нея добавки.
Максималната пенсия остава 1738,40 евро, а за новите пенсионери отпада т.нар. COVID добавка от 30,68 евро (60 лева).
За изплащането на всички пенсии и добавки през следващата година са предвидени 13,5 млрд. евро, което е с близо 1,2 млрд. евро повече спрямо 2025 г. Очаква се броят на пенсионерите да достигне около 2,07 млн. души.
- По-високи осигуровки от 1 август
Бюджетът предвижда от 1 август 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се да стане 620,20 евро, колкото ще бъде и минималната работна заплата.
От същата дата максималният осигурителен доход се увеличава до 2300 евро, а за част от икономическите дейности се предвижда и повишаване на минималните осигурителни прагове.
Запазват се размерите на майчинството през втората година – 398,81 евро, както и периодите за изплащане на обезщетенията за бременност, раждане и отглеждане на дете.
Без промяна остават и минималното и максималното дневно обезщетение за безработица – съответно 9,21 евро и 54,78 евро.
Друга съществена промяна е, че от 1 август държавните служители и служителите по Закона за съдебната власт ще започнат да плащат лични осигурителни вноски. Първоначално съотношението между работодател и служител ще бъде 80:20, а от 1 януари 2027 г. ще стане 60:40, както е при останалите работещи.
- Експерти: Пенсионната система се нуждае от реформи
По време на заседанието членът на Фискалния съвет Любомир Дацов заяви, че проектът не решава структурните проблеми в пенсионната система.
„Необходимо е да се разработи средносрочна и дългосрочна стратегия за решаване на проблемите в пенсионната система“, подчерта Дацов.
Омбудсманът Велислава Делчева също отправи препоръки към депутатите.
„Подкрепям усилията за ограничаване на злоупотребите с публични средства, но фискалната политика не бива да бъде за сметка на най-уязвимите групи в обществото“, заяви тя.
По думите ѝ обезщетенията за отглеждане на деца до 2-годишна възраст и еднократната помощ за ученици не трябва да остават замразени на фона на инфлацията.
- Работодатели и синдикати с противоположни позиции
От Българската стопанска камара се обявиха против увеличението на максималния осигурителен доход.
„Повишаването му от 1 август не е коректно, тъй като бизнесът вече е планирал разходите си за тази година“, заяви заместник-председателят на БСК Мария Минчева.
От КНСБ обаче приветстваха промените.
„Увеличаването на минималните осигурителни доходи ще има силен ефект в борбата със сивата икономика“, коментира Асия Гонева.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България също разкритикуваха проекта.
„Бюджетът на ДОО е дебалансиран“, заяви Добрин Иванов, според когото пенсионната система у нас е прекалено щедра.
- Политически сблъсък
От парламентарните групи също изразиха различни позиции.
Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев заяви, че партията няма да подкрепи проекта.
„Бюджетът залага политики, които намаляват покупателната способност на населението“, каза Василев.
Според него дефицитът в пенсионната система е резултат от съзнателен политически избор за по-ниска данъчно-осигурителна тежест през предходни години и не бива да се използва като аргумент за повишаване на данъците.
От „Демократична България“ Мартин Димитров предупреди, че по-високите минимални осигурителни прагове могат да засегнат бизнеса в по-малките населени места.
„В опит да се ограничи сивата икономика може да се стигне до обратния ефект – нейното разрастване“, заяви той.
От ГЕРБ-СДС Владислав Горанов също обяви, че партията няма да подкрепи бюджета.
„Проектът не предлага решения на проблемите в социалната система“, коментира той.
От ДПС заявиха, че ще подкрепят законопроекта, но ще предложат промени между първо и второ четене.
„Ще внесем предложения, които да подобрят социалните мерки в бюджета“, каза Айтен Сабри.
От „Възраждане“ също се обявиха против.
„Този бюджет не предлага реформи, а още от същото“, заяви Цончо Ганев, който обвини управляващите, че въпреки предизборните обещания са заложили увеличение на данъци и осигуровки.
След одобрението в ресорната комисия проектът на бюджета на ДОО за 2026 г. предстои да бъде разгледан и гласуван на първо четене в пленарната зала на Народното събрание.
Добави ни в предпочитани източници в Google
