"Алфа рисърч": Има интрига около управлението след изборите

П�г голяма мобилизация за гласуване след старта на кампанията за евроизбори 2009, увеличаване на преднината на ГЕРБ пред БСП и запазване на интригата около формулата на управлението след вота за Народно събрание - това показва мониторингът на обществено-политическите нагласи, направен от социологическата агенция "Алфа рисърч" между 14 и 19 май.

Под 50% ще бъде избирателната активност и на евроизборите, и на тези за български парламент. 38% от българите ще гласуват на първите и 48% - на вторите.

С най-значителни електорални позитиви в

кампанията за Евроизборите

влизат ГЕРБ и БСП. Социалистите успяват да мобилизират твърдото си ядро, докато ГЕРБ увеличава значително периферията си, която, ако отиде до урните в деня на изборите, може да му осигури сериозно преимущество пред социалистите.

Положителна е тенденцията в подкрепата за "Ред, законност и справедливост" (РЗС). За около месец председателстваната от Яне Янев партия увеличава обема от привърженици с около 1.5% и достига граници, които я доближават до парламентарното представителство.

Споровете около регистрацията на СДС и Синята коалиция за момента се отразяват противоречиво върху десните избиратели - най-твърдите симпатизанти на дясното се мотивират в по-голяма степен към подкрепа на коалицията, но по-широката периферия от привърженици се разколебава.

Силно мотивираните избиратели на ДПС и "Атака" продължават да са едни от най-твърдите в намерението си да подкрепят своите партии.

При заявена избирателна активност от 38% ГЕРБ има шансове да преодолее едно от най-съществените предизвикателства пред партията от последните месеци - колебанието на симпатизантите си. Готовността им да участват в евроизборите нараства с около 2% и дистанцията между ГЕРБ и БСП сред възнамеряващите да гласуват нараства до 8%.

Партията на Бойко Борисов влиза в кампанията с потенциал от 32.6% от реалния вот и сериозен електорален резерв сред колебаещите се, който би могъл да му донесе допълнително още около 5% подкрепа.

Същата тенденция се наблюдава и сред привържениците на БСП. Подкрепата за социалистите бележи лек ръст, но по-ограниченият (в сравнение с този на ГЕРБ) общ потенциал не им позволява да поддържат по-късо разстояние от основния си опонент. В началото на кампанията БСП има потенциал да вземе 24.5% от подадените гласове при очерталата се избирателна активност от 38%. Ако активността спадне до равнището от 2007 г., обаче възможността на социалистите да реализират по-близък до ГЕРБ резултат нараства съществено.

"Атака" и ДПС са другите две партии, които със сигурност ще присъстват в Европейския парламент. Симпатизантите и на двете продължават да са сред най-слабо заинтересуваните от европейските въпроси, но лоялността към партиите ги мотивира за участие.

Потенциалът им сред общия брой избиратели е равностоен, но възможностите за влияние и контрол на ДПС върху избирателите му дава за момента предимство на движението сред твърдо решилите да гласуват: 12% за ДПС срещу 10% за "Атака".

Подкрепата за Синята коалиция, РЗС и НДСВ на старта на кампанията ги поставя на границата за влизане в Европейския парламент.

С най-големи шансове да има представители в него е Синята коалиция. Въпреки проблемите около регистрацията на СДС и разколебаването на част от привържениците тя влиза в надпреварата с потенциал 5.2% от решилите да гласуват. Десните разполагат и с допълнителен електорален резерв, който би могъл да им донесе още около 2% подкрепа, в случай че бъде мотивиран да гласува.

Електоралният ръст на РЗС от последните седмици повишава шансовете на партията да спечели място в Европейския парламент, но за момента те продължават да са по-ниски от тези на Синята коалиция. Подкрепата за председателстваната от Яне Янев партия идва най-вече от по-малките населени места, които са най-слабо мобилизирани за участие в евровота.

Теоретични шансове за представителство в Европарламента запазва и НДСВ. Макар потенциалът на партията да е по-нисък (3.1% от решилите да гласуват), симпатизантите й са силно заинтересувани и мотивирани за евровота. Това дава възможност на НДСВ да реализира по-добър резултат в деня на изборите.

Останалите регистрирани участници влизат в кампанията с по-нисък потенциал, който за момента не им осигурява места в Европейския парламент.

Нагласите за националния вот

до голяма степен възпроизвеждат тези за европейския. Тенденциите за парламентарните избори обаче могат да се променят съществено в зависимост от постигнатите резултати от евровота в началото на юни. Към днешна дата водещи позиции имат ГЕРБ и БСП, като ГЕРБ увеличава преднината си пред БСП до 11%.

Сигурни шансове за места в Народното събрание имат още "Атака", ДПС и след отпадането на 8-процентовата бариера - Синята коалиция.

РЗС получава равностойна на тази от евровота подкрепа от 4.2% сред реално гласуващите, която поради по-ниския изборен праг за национален парламент прави шансовете му за присъствие в него по-реалистични.

Като цяло картината на електоралните нагласи през май очертава Народно събрание с шест представени в него партии и коалиции и силно ограничени възможности за сформиране на стабилно парламентарно мнозинство, поради което всяка потенциална коалиционна формула между тези представители към днешна дата изглежда доста неустойчива.