Александър Костадинов – спортното острие на NOVA

А лександър Костадинов е журналист с дългогодишен опит, работил в различни медии като водещ на новини, редактор, репортер и анализатор. Той е и един от международните съдии на България по футбол, като в периода между 2010-2015 г. съдийства на 26 футболни срещи на FIFA и UEFA. Той е още съдийски наблюдател към БФС и международен съдия на Българска Асоциация Мини Футбол.

Какво споделя той за съдийската професия? Как се съчетава тя с кариерата на спортен журналист, както и за предизвикателствата в спорта по време на пандемията от коронавирус, отговорите вижте в интервюто му за Vesti.bg.

Какво е за Вас работата като спортен журналист и пред какви предизвикателства Ви изправя?

Спортът е неизменна част от моя живот от ранно детство. Като наследник на баща футболист, любовта към играта започна още по време на Световното първенство в Мексико през 1986 г., когато Аржентина с Диего Армандо Марадона спечели трофея. За съжаление на баща ми, аз нямах неговите данни да стана добър футболист и постепенно започнах да се заглеждам към онези хора облечени в черно, които ръководеха мачовете, а именно реферите.

С течение на времето, освен кариера на съдия, намерих и влечението си към отразяване на футболните срещи и от друга светлина – тази на журналистиката. Един от хората, които ме спечелиха за идеята беше покойния Николай Колев – Мичмана, който се превърна в кръстник на едно спортно предаване, което водех в една вече несъществуваща телевизия преди около 20 години. По това време следвах паралелно Социология и Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски” и разбрах, че това е професията, с която искам да се занимавам.

А предизвикателствата са огромни, но няма да е същото, ако ги няма! Динамиката в спортната журналистика, бързата реакция и отразяването на важни събития те кара да бъдеш концентриран и енергичен във всяка ситуация, също като на терена. Лично аз се чувствам най-комфортно, когато имам доста ангажименти, защото като натура съм енергичен, а монотонното ежедневие или тип спокойна работа по-скоро ме напрягат.

Къде се чувствате по-добре – в телевизията или на терена като футболен съдия?

Много е различно! И двете приемам изключително отговорно, тъй като и двете са вид наука. За всяко нещо и на терена, и в телевизията трябва изключително много труд, желание, мислене, много четене и подготовка. Но определено опитът ми на терена, ми помага и в телевизията. Дисциплината в спорта е от изключително значение и тя става начин на живот. Но най-приятно е чувството на удовлетвореност, когато нещата на терена и в студиото са се получили професионално.

Не казвам безгрешно, защото грешките са част от израстването и е задължително да грешиш, за да се научиш. Важно е да не повтаряш грешките. Когато си на терена, през главата ти минават стотици мисли, но част от тях са как твоето представяне ще се отрази в телевизионния ефир, а когато си на екран можеш реално да си представиш какво е в главата на един съдия или състезател по време на мач. Така успяваш да усетиш и двете гледни точки.

Как Ви промени работата в NOVA?

NOVA е мястото, за което всеки занимаващ се с медии желае да работи. Това е най-високото стъпало в българския телевизионен ефир, с най-много зрители и доказани професионалисти на всички нива. Имах възможността да се уверя в това, по време на гостуванията ми в каналите на DIEMA XTRA като гост експерт по съдийските въпроси преди да стана официално част от екипа на NOVA.

Вълнението да си част от този доказан екип те кара да бъдеш още по-мотивиран и да развиваш себе си в още повече посоки. Силата на NOVA е в хората, в качествата им, в сплотеността и себераздаването, в готовността да помогнеш на всеки в името на крайния продукт, който е доказано най-харесван от зрителите. NOVA ме направи още по-отговорен, още по-дисциплиниран, но ми даде най-вече удоволствието от работата. Екипът в спортната редакция, както и в новини, се представлява от хора, готови да подадат ръка на всеки нов човек, който акостира в телевизията. Същото важи и за хората в апаратната, монтажисти, оператори, гримьори, стилисти, фризьори… надявам се не пропускам някого.

Как се „пълни” спортна емисия по време на пандемия?

Живеем в тежки времена с оглед настоящата ситуация в страната и разпространението на вируса. Пандемията ни раздели на екипи, като работехме седмица за седмица, без да се засичаме на работа. Дори в един момент започнахме да си липсваме . Всеки един от екипа, дори да не е в пряк контакт с редакцията, помагаше дистанционно с теми или видеа, които излизаха в мрежата и които показвахме на зрителите.

Самите емисии бяха доста забавни, защото спортистите измисляха изключително оригинални начини да поддържат форма у дома и да го качват в социалните мрежи, а ние пък го показвахме на зрителите. Хората сякаш станаха по-единни. Само с усмивка може да се преодолее този тежък период, но най-вече със здраве.

Пандемията от коронавирус несъмнено се отрази на спортния календар. Според Вас ще донесе ли промени в организацията на различни спортни събития – промени, които да останат завинаги?

Завинаги едва ли! Лошо е за онези състезатели, за които Олимпиадата в Токио щеше да е финал в кариерата, но тъй като се отложи с една година, те трябва да приключат без участие. За други пък това ще е шанс за още едва година подготовка и по-добро представяне. За първи път в историята на футбола Европейското първенство трябваше да се проведе в 13 града на стария континент, но и то беше отложено за 2021 г. Това е огромна организация, но тъй като ситуацията е крайно динамична, няма нищо сигурно как ще протече състезанието догодина. В полза на играчите от вътрешните първенства, УЕФА увеличи броя на смените на играчите, което е една от важните промени, но това едва ли ще продължи като правило след като приключи този период.

Срещата с кого в журналистическата Ви кариера до момента никога няма да забравите?

Както казах по-горе, Николай Колев – Мичмана мир на праха му, беше един от тези хора. Но съвсем скоро правих интервю за NOVA с един от героите от САЩ 94 – Красимир Балъков, който още веднъж затвърди мнението ми за един изключителен професионалист. Защото аз го познавам още от периода, когато беше треньор на швейцарския Грасхопър, а аз бях част от съдийската бригада начело с Антон Генов, която ръководи двубоя от груповата фаза на Лига Европа Грасхопър – Севиля.

А кой е най-запомнящият се момент в съдийската Ви кариера?

Имам много запомнящи се моменти, но най-паметният мач за мен беше през 2012 г., когато бях определен за главен съдия на срещата Англия – Испания до 19 г. Двубоят се игра в Нион, Швейцария на базата на УЕФА, а на мача присъства цялата съдийска комисия, което още повече повиши концентрацията по представянето ми.

Тогава имах честта, да реферирам на едни от най-скъпоплатените в днешни дни футболисти като Хари Кейн, Алекс Окслейд Чембърлейн, Серхи Гомес, Дани Карвахал, Алваро Мората и др. Мачът завърши 1:1 и даде шанс на Испания да отиде на Европейското първенство в Румъния, където спечели златните медали. Помня и двубоя Атлетико Мадрид – Зенит Санкт Петербург, който беше първи мач на българин съдия в младежката Шампионска лига. У нас в елита записах бройката от 144 мача в елита и над 250 във втора лига.

Моля, довършете изречението. Малко хора знаят, че Александър Костадинов…

Това искам да си го запазя за себе си, тъй като знам, че най-хубавите моменти в живота ми тепърва предстоят!