В ъпреки сравнително малкия брой наши сънародници по света, българската диаспора е постигнала много. Всички знаем за учени, изпълнители, музиканти и дори актьори от български произход, познати по целия свят. Но по-малко хора са чували за тези осем влиятелни българи в международната политика.
Константина Кунева – Гърция
Δέκα Χρόνια Μετά, Η Κωνσταντίνα Κούνεβα Μιλά στην Popagandahttps://t.co/rwbzT7gd0i pic.twitter.com/EPDOmEqfPC
— Popaganda (@PopagandaGR) December 13, 2018
Константина Кунева е родена през 1964 г. във Велико Търново и през 2001 г. се мести в Гърция. Там започва работа като чистачка в метрото на Атина, за да може да плати за лечението на сина си. Поради неблагоприятните условия на работното си място Кунева се присъединява към синдикат и по-късно става негов главен секретар. През 2008 г., докато се прибира от нощната си смяна, Кунева е залята със сярна киселина. Лицето ѝ е обезобразено и тя губи зрението си в едното око. Атаката води до масови протести в Гърция в защита на работниците. Кунева се присъединява към "Сириза" и през 2014 г. е избрана за евродепутатка, като служи в Европейския парламент до 2019 г.
Василе Тарлев – Молдова
‼️ „Să trăim viața ca să nu ne fie rușine de ce-am făcut” — Vasile Tarlev, liderul #ViitorulMoldovei, povestește la Unimedia ce a făcut după mandatul de premier. Un interviu despre valori, demnitate și responsabilitate.#Tarlev #MoldovaLiberă pic.twitter.com/1UgAUXSEzp
— Vasile Tarlev (@VASILE_TARLEV) May 14, 2025
Василе Тарлев е роден през 1963 г. в Башкалия, Молдова, в семейство на бесарабски българи. Става част от „Партията на комунистите на Република Молдова“ и през 2001 г. е избран за министър-председател от молдовския парламент. Управлява до 2008 г., когато неочаквано подава оставка, за да „направи път на нови хора“. Това го прави най-дълго управлявалия премиер в историята на Република Молдова и единствения с два мандата. След оставката си Тарлев прави няколко опита да се върне в политиката – през 2008 г. става част от „Центристкия съюз на Молдова“, но партията не успява да влезе в парламента. През 2024 г. той се отказва от българското си гражданство, за да се кандидатира за президент. Кампанията му е съсредоточена около „балансирана външна политика“, в която той обещава да позиционира Молдова по средата между Европа и Русия. Василе Тарлев губи президентските избори, печелейки едва 3,19% от гласовете.
Юрие Лянка – Молдова
Iurie #Leancă says why he decided in favor of providing state guarantees for covering #bank fraud https://t.co/ia7sFbIYU9 pic.twitter.com/kK2KHchVbI
— IPN Press Agency (@ipn_moldova) July 19, 2019
Юрие Лянка е роден през 1963 г. в Чимишлия, с молдовски баща и българска майка. През 1999 г. става външен министър, но подава оставка през 2001 г. поради несъгласие с политиката на правителството. След загубата на комунистите на изборите през 2009 г., Лянка отново е назначен за външен министър и през 2010 г. започва официални преговори с ЕС за присъединяването на Молдова. През април 2013 г. е назначен от молдовския президент за служебен министър-председател. През 2015 г. се опитва да бъде преизбран, но губи вота на доверие в парламента и обявява, че ще започне нов политически проект. По-късно служи като вицепрезидент и вицепремиер по европейската интеграция. През 2019 г. участва в изборите за Европейския парламент в Румъния, но не успява да бъде избран.
Клара Добрев – Унгария
Dobrev Klára képes volt komoly fejjel azt mondani, hogy eljött az ő ideje, mert nem lehet sötétségben tartani a magyarokat.https://t.co/3xrvRr468S
— PestiSrácok.hu (@pestisracokhu) May 9, 2025
Клара Добрев е родена през 1972 г. в София. Баща ѝ е българин, а майка ѝ – унгарка, като в дома ѝ се е говорело само на български поради неспособността на баща ѝ да научи унгарски. През 1995 г. се омъжва за Ференц Дюрчан, министър-председател на Унгария от 2004 до 2009 г. Неговият мандат е опетнен от скандали след изтичането на компрометиращ запис. Именно тези скандали водят до победата на Виктор Орбан през 2010 г., след която Добрев временно се оттегля от политиката. През 2019 г. е избрана за евродепутат от „Демократичната коалиция“ и става вицепрезидент на Европейския парламент. През 2020 г. се създава коалицията „Обединени за Унгария“, обединяваща разделената унгарска опозиция с цел да сложи край на 12-годишното управление на Орбан. На предварителните избори Клара Добрев се кандидатира за лидер на блока и печели първия тур с 35% от вота. На балотажа обаче губи от консервативния си опонент Питър Марки-Зай, печелейки 43,3%. Въпреки коалицията, опозицията не успява да спечели изборите през 2022 г. и губи шест депутата. През 2024 г. Добрев е преизбрана за евродепутат, а през 2025 г. става лидер на „Демократичната коалиция“.
Дилма Русев – Бразилия
Дилма Русев е родена през 1947 г. в Бело Оризонти. Майка ѝ е бразилка, а баща ѝ – Петър Русев, е българин от Габрово, който напуска България през 1929 г. и по-късно се установява в Бразилия. В младостта си Русев става част от партизански движения срещу военната диктатура в страната и през 1970 г. е арестувана заради дейността си. След победата на Луиз Инасиу Лула да Силва през 2001 г., тя става ключов член в неговата администрация. Към края на втория си мандат Лула я посочва като свой наследник и през 2010 г. Русев е избрана за президент, след като печели балотажа с 56,05%. През 2014 г. е преизбрана, но малко след изборите администрацията ѝ е засегната от корупционни скандали. През януари 2015 г., при встъпването ѝ в длъжност, одобрението ѝ спада до едва 14%. През декември 2015 г. започва процес по импийчмънт и през август 2016 г. тя е отстранена от Сената по обвинения за незаконно осигурени заеми. През 2023 г., след завръщането на Лула да Силва като президент, Русев се връща в политиката и става председател на „Новата банка за развитие“.
Клаудия Шейнбаум – Мексико
Клаудия Шейнбаум е родена през 1962 г. в Мексико Сити в семейство с еврейски произход. Баща ѝ е мексиканец с литовско-еврейски корени, а майка ѝ е от българо-еврейски произход. Първоначално Шейнбаум заявява пред медиите, че баба ѝ и дядо ѝ са избягали от Холокоста в България и са се преместили в Мексико. По-късно обаче разследвания на историци показват, че майка ѝ, Ани Падро Цено, всъщност е родена в София през 1940 г., а през 1946 г. семейството ѝ емигрира първо в Палестина, а след това в Мексико. През 1989 г. Шейнбаум става член на „Партия на демократичната революция“, а през 2014 г. – на партия „Морена“. През 2018 г. е избрана за губернатор на мексиканската столица, но подава оставка през 2023 г., за да се кандидатира за президент като наследник на Андрес Мануел Лопес Обрадор. През 2024 г. Шейнбаум печели президентските избори с 61,18% – най-високият процент в демократичната история на Мексико.
Теодоро Петков – Венецуела
En Madrid!! Venezuelan Press celebra el Día del Periodista con homenaje a Teodoro Petkoff https://t.co/uzRWyHpUop
— Irene Petkoff (@irenepetkoffm) June 19, 2024
Теодоро Петков е роден през 1932 г. в Бобурес – градче на крайбрежието на езерото Маракайбо. Баща му е българин, а майка му – полска еврейка. През 1949 г. Петков се присъединява към Комунистическата партия на Венецуела и участва в съпротивата срещу военния режим. През 1971 г. напуска партията и основава „Движение за социализъм“. Участва в президентските избори през 1983 г., където получава 4,17% от вота, но е преизбран за депутат. През 1996 г. е назначен за министър на народната власт за планиране и заема този пост до 1999 г. По-късно Петков става остър критик на президента Уго Чавес и напуска партията си, след като тя изразява подкрепа за Чавес през 1998 г. През 2006 г. участва в предварителните избори за кандидат-президент на обединената опозиция, но се оттегля в полза на Мануел Розалес. Впоследствие се посвещава на журналистиката и до края на живота си остава един от най-острите критици на Уго Чавес и по-късно на Николас Мадуро. Умира през 2018 г. на 86-годишна възраст.
Шуламит Шамир – Израел
Former Israeli Prime Minister Yitzhak Shamir surrounded by his wife Shulamit and a hostess singing Maoz Tsur on Hanukkah lighting candles on their flight home from Washington pic.twitter.com/toEO5UstCk
— Franckalbert (@Franckalbert201) December 20, 2022
Шуламит Шамир е родена през 1923 г. в София. През 1941 г., противно на волята на родителите си, тя емигрира в Палестина. При пристигането си е арестувана от британските власти заради нелегална имиграция. По време на ареста се запознава с Ицхак Шамир, за когото се омъжва през 1944 г. През 1983 г. съпругът ѝ става министър-председател на Израел, след оставката на Менахем Бегин. Шамир остава премиер до 1992 г., с двегодишна пауза между 1984 и 1986 г. По време на неговия мандат Шуламит посещава България два пъти – през 1988 и 1991 г., и допринася за възстановяването на дипломатическите отношения между България и Израел, прекъснати след войната през 1968 г. Умира през 2011 г. на 88-годишна възраст.
Автор: Йоан Александър Странджалиев
